Интервюта A | B | C | D | E | F | G | H | I | J | K | L | M | N | O | P | Q | R | S | T | U | V | W | X | Y | Z
RED
Автор: Стако
27 Април, 2020
Интервю с RED

Ексклузивно интервю с китариста и композитор Anthony Armstrong от американската алтърнатив метъл банда RED по повод първия им независим и седми в дискографията студиен запис, “Declaration”.

Здрасти, Anthony. Какво значи за теб да издадеш седми албум?

О, човече, доста е яко. Малко банди оцеляват до седмия си запис! А шест от тях (записите) при нас бяха със стария ни лейбъл. Фактът, че пускаме седми албум, е невероятен, но фактът, че това е първият ни независим албум, е адски важен. Минаха няколко дълги години, в които се чудихме дали изобщо искаме да продължим. Всичко сякаш кулминира в това издание. Много се вълнуваме, че записът най-накрая стигна крайната си дестинация.

А какво е чувството да бъдеш част от независима група?

Чувството е страхотно. Чувстваме се по-силни от всякога. Прекарахме толкова дълго време в лейбъл, но успяхме и да изградим стабилна фенбаза. Благодарение на това, сега успяхме да се отдалечим от лейбъла. Смятаме, че сега ще се справяме по-добре като група, като бизнес и ще можем сами да влагаме парите си в концертите, в реализацията на труда ни, без да дължим на някого другиго. Отне ни няколко години да съберем парите за собствен лейбъл, за издаването на текущия албум. Оттук насетне би трябвало да успеем да се самоиздържаме и това е изцяло благодарение на феновете ни.

Името Declaration(Изявление) може да бъде интерпретирано по множество начини. Какво искахте да предадете на слушателите си с такова гръмко заглавие?

Ами, истината е, че феновете изявиха пред нас, че искат да останем, да правим музика. Така че ние декларираме, че сме тук и ще останем докато искат да бъдем тук. Ще правим музика. Смятам, че нашият отзив на тяхното желание трябваше да бъде толкова силен, колкото показаната грижа от тяхна страна, защото ни помогнаха да съберем пари, за да правим музика, да правим всичко, което успяхме да постигнем в последната година. Трябваше да бъде един голям взрив, с голям отзвук – нещо, което смятаме, че феновете ни са чакали отдавна. Да приложим дисциплината, която сме събрали от прекараните години по турнета, беше приятно изживяване. От това, което виждаме, феновете харесват албума и така знаем, че сме направили нещо правилно! (смее се)

Ако трябваше да дестилираш всички емоции от последното си издание до само три основни, кои биха били те и защо?

О, нека видим. Три емоции? Бих започнал с носталгия. В смисъл, че в този албум посетихме някои от по-старите си парчета.

Ха! Интересно. Усетих няколко препратки към стари ваши парчета и се чудих дали се залъгвам.

Никак. А, често казано, бих казал и гняв. Защото имаше неща, които искахме да направим още преди много време, но на хората от стария лейбъл просто не им пукаше. Колкото и свобода да имахме, винаги се чувствахме сякаш има някакъв натиск над нас. Хората, които трябваше да одобрят работата ни, преди тя да бъде допусната до издаване, често бяха несъгласни с наши лични решения или с цялостната посока, в която искахме да се развием. И в един момент просто стана ясно, че това не бяха правилните решения, защото виждахме отражение на тези решения във феновете. Отзвукът беше негативен. Лейбълите често виждат нещата по следния начин: те ви дават парите за записа, така че трябва да се изгради продуктът, който те целят, вместо да послушат групата, която познава феновете си, и при това ги познава вече от 15 години. Гневът и агресията определено произлизат от там и целят да кажат: „Ето, ето така трябваше да бъде през цялото време!“. И накрая... Истината е, че приехме работата по този труд много философски. Не знам каква емоция би кореспондирала с това усещане. Целяхме да приложим целия опит, който бяхме събрали. Целта беше да създадем албум, който може да свирим от начало до край на живо и да бъде вълнуващо. Смятам, че “Declaration” е първото издание, за което смело можем да заявим, че можем да изсвирим от-до, без да губим вниманието на публиката. Това е много вълнуващо усещане. Красивото в RED е, че създаваме бързо – имаме толкова много материал, който никога не сме успели да използваме, а сега най-накрая успяхме да го приложим.

Музиката този път се усеща доста по-агресивна. Какво провокира това?

Просто искаме да бъдем чути. Винаги сме се шегували, че ние сме най-голямата банда, за която никой не е чувал. (смее се) Имаме сериозни фенове, които силно вярват в нас и ни подкрепят. Те са твърдата основа, на която се стараем да обръщаме максимално внимание, защото те работят толкова усилено върху това да ни разчуят, да споделят за това какво представляваме. Искахме да изразим това ясно и точно: ние сме тук и ще останем  тук. И визирам немалка част от политическата страна на музикалния бизнес. Искаме да се откроим от множеството групи.

Въпреки че има множество нови елементи в музиката ви сега, вие все пак успяхте да запазите стила си. Това беше ли предизвикателство, което трябваше да превъзмогнете, или се оказа по-скоро естествен процес, породен от това, че най-накрая сте независими и можете да се изразявате така, както винаги сте искали?

Това е най-естественият албум, който някога сме записвали. И именно това е причината – не сме били под никакво външно напрежение да създаваме. Стараехме се максимално да не губим дисциплина, но когато това идва отвътре (в групата), е различно. Този път открихме звука, който винаги сме искали да изразим – звука, който винаги сме смятали, че ни представлява. Големият диапазон от звуци, емоционалните цигулки, пианото – мелодичността на парчето. Надяваме се, че това ще ни изтласка и ще затвърди, че ние винаги сме били това. Но просто е нужно време да разбием статуквото и илюзиите, свързани с това, което хората смятат, че сме. Парчето “Sever” е точно за това. Да скъсаме оковите, които ни пречат да бъдем групата, която действително сме. И ето, сега, когато сме свободни, успяхме да го постигнем и обратната връзка засега е много позитивна. Изглеждаме като други хора, друга група. Това за мен е като снимка, която предвещава бъдещето ни.

Религията, вярата и човешкото състояние винаги са играли голяма роля в творчеството ви. Какво е отражението им в “Declaration”? Защото сякаш този път религията и цялостната външна намеса остават по-назад, сякаш вие изразявате себе си като личности тук.

Честно казано, религията не остава по-назад. Но съм абсолютно съгласен с казаното от теб. Работата тук се отнася до нас – до мен и момчетата. Толкова дълго време бяхме обвързани с християнски лейбъл. От нас се изискваше да казваме определени неща и да се държим по определен начин. Лейбълът се нуждаеше от това музиката ни да е маркетирана по даден начин. Те ни даваха възможността да творим, но в замяна бяхме задължени да спазим тези правила. RED е същата група от пичове, но същевременно не е. С всеки релийз ние се променяхме и вече не сме същите хора. Пораснахме. Тогава бяхме на 26. Но видяхме много неща, изживяхме много неща и животът има своите начини да превъплъщава ума. За нас винаги е било важно да не натякваме на хората да вярват в това, в което ние вярваме. Ако искате да слушате музиката ни – нека, радваме се, но не е задължително. Но когато слушате музиката ни – интерпретирайте я така, както я усещате. Не е нужно да си казвате: „О, това е за Господ, това също...“. Не трябва да е така. Преди за нас беше задължително. Но за вас не е! Ние не сме променили вярата си, но променихме начина, по който се изразяваме. Това не ни е променило. Ако беше, сигурно нямаше да сме тук вече. Вярвам, че сега сме по-силни от всякога. Абе, ние просто сме едни пичове, които обичат музиката. Искаме да караме хората да се кефят! Да си пускат този диск в колата и той да бъде саундтрак за ежедневието им!

Последния път споделихте с мен, че обичате да експериментирате с нови неща. Какво пробвахте този път?

Винаги правим нещо, което преди не сме! Никога не сме се чувствали задължени да го правим, но този път се случи толкова естествено. Моля се на Бог да се случва всеки път така оттук насетне! Бяхме си поставили срок, за да можем да покажем на хората, че независимостта ни няма да подложи на риск творчеството ни. И това не просто ни се получи, а беше и плодоносно по начин, който доказа, че сме издали най-доброто си издание до сега. Винаги процесът е бил различен от запис до запис, но този път се справихме почти изцяло самостоятелно. Този път почти нямахме външна намеса и откъм писане или композиция. До сега винаги е имало много мнения, много коментари от хора, които не са част от креативния процес, основно от лейбъла. Но този път просто направихме това, което искахме, като се стараехме да прилагаме това, което знаем, че доказано работи. Имахме двама гост-артисти. Eдиният беше Joe (Rickard, текущ барабанист в In Flames), просто защото той познава музиката ни много добре. Другият беше нашият приятел Keith (Wallen, Breaking Benjamin), който се включи още преди креативния процес да поеме по някаква посока. Зададохме си следния въпрос: ако знаем какво искаме да правим и кога то звучи добре, защо да търсим изобщо хора, с които да споделяме творческия си процес? Разбира се, често се налага да разчупиш монотонността с едно просто „Ей пич, това звучи ли добре?“. Това е една свежа гледна точка, която може да помогне в това отношение, но този път не ни се налагаше да я търсим. Знаехме точно какво искаме да постигнем. И знаеш ли, често се смяхме, защото траковете сякаш се получаваха от само себе си. И това беше удивително за нас, просто ни караше да се смеем, защото не подозирахме колко лесно можело да бъде. А щом работата ни караше да се смеем от щастие, това значеше, че имахме нещо добро налице. Това не се е случвало преди – имало е подобни моменти, но не и по отношение на целият албум от-до. Чиста лудост!

Цялостното усещане на “Declaration” е различно. Имаше ли някаква специфична случка, която провокира такава промяна?

Нещата, които се развиват около нас. Това ни разби. Започнахме да се чудим какво ще стане в бъдеще. Състоянието на държавата ни, тя е толкова разделена по отношение на политика, мнения и неща, които просто нямат значение. “The War We Made” беше породена точно от това. Чувстваме, че се борим с тези неща всеки един ден. С момчетата смятаме, че това са неща, които хората сами причиняват на себе си. Усложняваме нещата там, където не би трябвало. Не е нужно да усложняваме биологията или духовността. И е тежко да наблюдаваме всички тези неща, които се коментират по новините и социалните медии. Не знаеш какво е истина и какво не. И всичко това си го причиняваме сами – това е войната, която ние създадохме. Сега сме принудени да се борим срещу нещо, което сами създадохме! Някои от нас искат да бъдат войници и да се борят в тази битка. От тук произлезе и песента “Only Fight” – сякаш само това правим, борим се за нещата, които вярваме, че имат значение. Смятам, че това е нещо важно, върху което трябва да се замислиш. От тук идват и военните метафори в клиповете ни, които се отнасят и до глобалната ситуация в момента. Дори и всичко това с вируса. Има хора, които губят живота си. Не само тук, а навсякъде. Всички сме заключени в домовете си, чудейки се какво ще стане занапред. И никой не знае! Буквално сме изправени срещу невидим враг. Много е иронично, че издадохме албума си  точно в такова време. (смее се) Така ще бъде незабравим по много начини.

Изглежда, че винаги избирате по един елемент от изданията си, който имплементирате и в бъдещите си творби. Ако трябваше сега да избереш един от “Declaration”, който да запазиш, кой би бил той?

Определено агресията. Тежестта! Никога не сме правили запис с такова количество тежки парчета. Преди преобладаваха по-леките композиции, което също е добре – трябва да има моменти за отдих. Но да натиснеш педала до дупка за цели 10 парчета беше супер изживяване! Понякога ти се ще да правиш това, друг път не – искаш да изживееш някакъв момент, или да се успокоиш. Но ние се влюбихме в по-агресивния си облик. Вярвам, че това е нещо, което ще се задържи оттук нататък.

Много се радвам да го чуя! Защото в този албум сякаш нещо се пропуква и отвътре извира нов живот.

Това е просто истината, човече! Не сме повлияни от нищо друго освен себе си. RED е по-истински проект от всякога! Вече няма да говорим за Бог за толкова директен начин – просто чуйте какво ви предлагаме. Оставете ни да разперим крила и не се концентрирайте над нещата, които всъщност нямат значение и просто усложняват процеса. Реално ние сме просто група, която прави музика. Това ще ни е отношението занапред, независимо дали на хората им харесва или не. А засега изглежда, че това определено се харесва! Моля, разберете, че ние сме това, което бяхме и преди, но оттук насетне просто ще бъдем истински.

От името на феновете, аз ви благодаря за отделеното време и музиката ви. Това е място за теб, за вас. Сподели с феновете каквото искаш!

Благодаря, че ни слушате. Това ни дава възможността да правим това, което правим. Музиката е всичко за нас, но тя е нищо без феновете. В това число и феновете, за които не подозираме че съществуват, с които не сме се запознали, тези отвъд океана. Ние осъзнаваме, че музиката ни достига повече хора, отколкото предполагаме, и много ценим това. Това ни кара да се чувстваме обичани. Знаем, че там има много хора, които искат да ни чуят, които искат да продължим да творим. Това ни дава шанса да имаме кариера, да живеем този живот и това ни прави безкрайно щастливи. Работим да правим това, което обичаме. Имаме шанса да пътуваме и да виждаме места като България, да правим концерти на места, които не сме виждали никога. А това определено е държава, която трябва да посетим! Нямаме търпение. Помня всеки първи път, когато сме свирили в нова държава, и чувството, което това ни дава. Това да бъдеш приет, обичта на публиката, в която има хора, които дори не говорят нашия език. Това е нещо, което нямаме търпение да изпитаме отново и с вас. Нашето благодаря е старанието да представим едно перфектно шоу! Ще бъдем там да се здрависаме, да се прегърнем и да раздадем автографи, да се снимаме с вас. Това е нашето благодаря, че ни давате този живот.

Благодаря ти, Anthony. Мога единствено да кажа, че ви чакаме с нетърпение!

Страхотно! Ще дойдем скоро! А до тогава – пазете се!

« Обратно
Коментари   Коментирай!

www.metal-world.info © 2013
Изработка на уеб сайт