Yar ha ha har
You wanna know where you are, laddie?
Alright then, let me tell ya'
Спомняш ли си как преди 10 години всякакви разбирачи разправяха, че Alestorm са въздух под налягане и ще се изтъркат след третия албум? А какво се оказа всъщност? Ще ти кажа. Оказа се, че Christopher Bowes е шибан гений, ще ме прощаваш за острия изказ. Точно когато на хоризонта наистина се забелязаха наченки на изчерпване, шотландците смениха курса. Приключенският пиратски дух не им позволи да плават единствено в познати води. Затова Alestorm се впуснаха в откачени, но и сравнително умерени експерименти. Така в “No Grave but the Sea” (2017) се появиха парчета като “Mexico”, едноименното “Alestorm”, както и… “Fucked with an Anchor” (…мда), които се оказаха брутални хитове и се вписаха страхотно до по-класическите произведения в сетлиста на бандата, като “Captain Morgan’s Revenge”, “Keelhauled”, “The Sunk’n Norwegian” и “Drink”.
“Curse of the Crystal Coconut” е най-експерименталният запис в дискографията на пиратите. Там, където не се внася музикално разнообразие, визуалната концепция компенсира. Този принцип следва откриващото парче “Treasure Chest Party Quest”, което на пръв поглед е класически Alestorm… само че в клипа капитан Bowes и екипажът му по някаква причина са се озовали в бивша Югославия, облечени са в анцузи, носят ланци и размахват пистолети. Във “Fannybaws” несправедливостта от предната песен е поправена и вече героите ни са в естествения си хабитат – на борда на пиратски кораб. Енергичната “Chomp Chomp” пък ни праща в хубавите години около първите две издания на групата. Следва “Tortuga”. Ако трябва да опишем жанрово песента, то тя ще да е нещо средно между хип-хоп, рап и пиратски метъл, а в края ѝ ще чуеш страхотен бойбенд припев. Парчето е великолепен миш-маш и ще е супер в бъдеще да чуваме още подобни безсрамни издевателства от квартета.
Вече сме в средата на пътешествието и е време да се запознаем с едно от топ произведенията в албума. Идеята зад “Zombies Ate My Pirate Ship” е… ами, че зомбита са изяли кораба на капитан Bowes и той им е бесен, и иска да им нарита задниците. Песента се откроява с малко по-разчупена структура и зверски зарибяващ пиратски припев, който няма начин да не се припява от публиката по концерти. Тук няма как да не споменем и брилянтното вокално включване на Patty Gurdy, а тромпетите точно преди финала нанасят последния щрих, необходим на парчето, за да бъде определено като връхната точка на албума.
“Curse of the Ctystal Coconut” продължава с фолкърската “Call of The Waves” и веселяшката “Pirate’s Scorn”. И тъкмо когато си мислиш, че последната е новата версия на “Fucked with an Anchor”, но с по-достъпен текст, започва и също толкова бързо приключва гениалната “Shit Boat (No Fans)”. Точно в този момент се удряш с ръка по челото и разбираш не само, че “Shit Boat” е модерната версия на “Fucked with an Anchor”, ами че е и брилянтно съчетание на последната с едно друго забележително произведение на групата – “Rumpelkombo”.
We are the pirate metal drinking crew,
We think you're dumb and we hate you too
We are the pirate metal drinking crew,
We don't give a fuck, we think you all suck
FUCK YOU
Да, “Pirate Metal Drinking Crew” също е бъдещ хит. Епичната пиеса “Wooden Leg Part 2 (The Woodening)” е приятна препратка към “Sunset At The Golden Age” (2014) и първата част на историята – “Wooden Leg”, в която се разказва за пират с дървени ръце и крака, който сега иска да се сдобие и с дървена глава. Албумът завършва с кавър на шотландската народна песен “Henry Martin”, което също може да се приеме като симпатично намигване към старите творби на групата – в дебюта си групата направи кавър на неофициалния химн на Шотландия – “Flower of Scotland”.
“Curse of the Crystal Coconut” надхвърля нивото на последните два албума на Alestorm. Изданието е изпълнено с разнообразни, купонджийски, забавни и супер мелодични песни, които ще те грабнат още на първо слушане. Едно от големите творчески постижения на шотландските пирати.
