През последните 15 години Carach Angren се наложиха като едно от малкото оригинални явления в симфо блек метъл сцената – доколкото можем, поне условно, да ги поставим в рамките ѝ. Наистина, с всяко следващо свое издание те все повече се отдалечаваха от каноните на жанра, мутирайки в нещо колкото трудноопределимо, толкова и интригуващо. Тази тенденция продължава и във “Franckensteina Strataemontanus”, макар и не по начина, който досегашното развитие на бандата предполагаше.
Стилът на холандците винаги е бил в някаква степен хаотичен и озадачаващ, но тъкмо в това се корени и чарът му. Сега обаче това по-скоро изглежда като умишлено търсен ефект, отколкото като естествено присъща черта на музиката им. На пръв поглед всички характерни черти на състава са налице: високо инструментално майсторство, ритмово разчупени парчета, изродски вокали, пищна симфонична подплата. Какво липсва тогава?
Уви, макар доволно детайлни и многопластови, композициите тук не са съвсем от класата на тези в предходните издания на групата. В тях не липсват интересни хрумвания и завладяващи мотиви, но онова неуловимо магично чувство, превърнало “Where the Corpses Sink Forever” и “This Is No Fairytale” в шедьоври, се губи някъде из петолинията. Пиеси като “Scourged Ghoul Undead”, “Sewn for Solitude” и “Like a Conscious Parasite I Roam” впечатляват с идеен размах и мелодично великолепие, докато “Operation Compass” и “Der Vampir von Nürnberg” по-скоро свидетелстват за неосъществен потенциал.
Театралното начало, което наследиха от учителите си Cradle of Filth, продължава да е едно от най-силните оръжия на Carach Angren. Доказани майстори на концептуалните хорър опуси, Ardek и Seregor не разочароват и този път. “Franckensteina Strataemontanus” проследява подвизите на немския алхимик и окултист Johann Konrad Dippel, считан от мнозина познавачи за прототип на лудия учен Виктор Франкенщайн в едноименния роман на Мери Шели. В това отношение албумът заслужава адмирации – историята е разгърната с достатъчно дълбочина и драматизъм, а напрегнатите оркестрации я превръщат в почти кинематографично изживяване.
В крайна сметка, “Franckensteina Strataemontanus” буди противоречиви чувства. Редица състави с радост биха продали душите си на всяко тъмно божество, което би им позволило да измислят, запишат и издадат подобен труд. Търсещите нещо по-нестандартно в дебрите на екстремния симфоничен метъл също има какво да харесат в него. Що се отнася до закоравелите поклонници на Carach Angren, те знаят, че холандските психари са способни на много по-въздействащи откровения.
