Ревюта
Група: Mushroomhead      Албум: A Wonderful Life      Автор: WingWriter      Юни, 2020
Mushroomhead - A Wonderful Life (ревю от Metal World)

Mushroomhead никога не са се славели като група, която издава нова музика често. Ако погледнеш, обикновено разстоянието между албумите им значително надхвърля стандартите на индустрията. Последното издание на маскираната шайка от Охайо излезе през 2014-а. Шест години не са никак малко време. Въпросът е: заслужаваше ли си цялото това чакане?

Категоричният отговор е да, абсолютно. “A Wonderful Life” е голямото завръщане на Mushroomhead. Това е записът, който цели да ги изкара отново на картата и да им донесе бленувания международен успех на голямата сцена, който по някаква причина все им се изплъзва. Освен това съставът, с размерите на цяла октава, компенсира творческото си отсъствие с цели 17 нови парчета. Така че “A Wonderful Life” си спечелва още едно грандиозно определение – най-амбициозният труд в кариерата на гъбите.

Едва ли някой си е представял, че Mushroomhead ще зазвучат толкова актуално през 2020-а. 2014-а вече е в далечното минало. Сцената и музикалната култура се промениха доста от тогава. Питаш се как банда, лъхаща отвсякъде на 90-те, би успяла да се котира днес? Е, Mushroomhead не са като всички останали. Тяхното мръснишко и улично индъстриъл звучене няма как да стои повече на място днес. И не само това – албумът носи със себе си тъмната пост-апокалиптична атмосфера, ширеща се навсякъде около нас тази година. Лидерът Skinny се оказва същински пророк тук. Един от забележителните творчески подходи на барабаниста обаче е позитивната мисъл. Самият той казва, че предпочита да вижда чашата наполовина пълна. Така парадоксалното начало в Mushroomhead за пореден път взема превес. Наистина ли животът е толкова чудесен, или е точно обратното? Едва ли някой някога ще разбере отговора. Skinny и компания не са от музикантите, които обичат да разкриват мотивите зад песните си.

“A Wonderful Life” ни показва новото лице на Mushroomhead. Маските го крият на пръв поглед, но хората зад тях не са безсмъртни. Те също остаряват. Днес звученето им е далеч по-зряло от агресивните и хапливи “The Righteous & the Butterfly” (2014) и “Beautiful Stories for Ugly Children” (2010). “A Wonderful Life” е запазил гротескния цинизъм на горните две издания, мрачната меланхолия на “Savior Sorrow” (2006) и философския екзистенциализъм на “XIII” (2003).

И все пак записът звучи някак свежо и ново, макар и постоянно да се обръща назад. Голяма заслуга за това имат новите попълнения в състава. Двама нови вокалисти, един нов китарист. За пръв път чуваме редовен женски глас в албум на гъбите. Въпреки съмненията на скептиците, Jackie LaPonza се оказва една от големите забележителности тук, а заедно с включванията на другото ново лице, Steve Rauckhorst, и константния cookie monster J Mann, вокалното триединство е завършено.

Горепосоченото не е единствената новост. Хоровото начало на откриващото парче “Requiem for Tomorrow” ще те накара отново да погледнеш плейлиста, чудейки се наистина ли слушаш Mushroomhead. Хорове ще чуваме доста често по-нататък в албума. Това е приятно нововъведение, разширяващо и без това широките хоризонти пред музикантите, а и със сигурност ще им помогне да навлязат по-силно на европейската сцена. Друг впечатляващ елемент са клавирите и най-вече пианото. Именно то е водещата сила тук – задава огромна част от основните мелодии на песните и ще го чуваш в почти всяко едно произведение. Изобщо албумът изглежда сериозно повлиян от класическата музика и най-вече от Моцарт. Не е трудно да се сетиш, двете закриващи композиции (да, две са) са “Confutatis” и “Lacrimosa”.

Няма как да не обърнем внимание и на лирическия аспект. Текстовете при Mushroomhead винаги са били твърде абстрактни, философски и неразбираеми. Затова пък никога не е скучно, когато успеят да те заплетат в някоя главоблъсканица. Песните в “A Wonderful Life” са изпълнени с библейски метафори и латински изрази. Обаче противно на подтекста, заемащ някои религиозни похвати, хорър влиянията на групата се усещат отдалече. Думите, вплетени в музиката, във всеки друг случай би трябвало да звучат светло и миролюбиво. Тук е точно обратното. Mushroomhead използват религията, за да звучат по-нерелигиозно от всякога. И въпреки това, при тях няма да срещнеш хумора на Powerwolf, нито откритото презрение на Behemoth. Почеркът на осморката е далеч по-изтънчен.

Безспорно “A Wonderful Life” е голямото завръщане на Mushroomhead. Той носи по-големи заложби от “The Righteous & the Butterfly” и “Beautiful Stories for Ugly Children”, по-различен е от “Savior Sorrow”, вероятно ще е и по-успешен от него. Съвсем спокойно и без да ни тежи на съвестта можем да го сложим гордо до “XIII” – обявения от феновете връх в творчеството на бандата. В него има всичко, за което можеш да се сетиш: мрак и меланхолия; агресия и тежест; прогресивност и заплетеност; рап и електроника; хитове и симфонии; метъл и рокендрол. Албумът е дълъг, сложен, на места хаотичен, но достойнствата му са огромни. Всеки път, когато решиш да му отделиш пълните 71 минути от времето си, той ще ти се отблагодари многократно.

Ревюта за 2020 година
Ревюта за 2019 година
Ревюта за 2018 година
Ревюта за 2017 година
Ревюта за 2016 година
Ревюта за 2015 година
Ревюта за 2014 година
Ревюта за 2013 година
Ревюта за 2012 година
Ревюта за 2011 година
Ревюта за 2010 година
Ревюта за 2009 година
Ревюта за 2008 година
Ревюта за 2007 година
Ревюта за 2006 година
Ревюта за 2005 година
Ревюта за 2004 година
Ревюта за 2003 година
« Обратно
Коментари   Коментирай!

www.metal-world.info © 2013
Изработка на уеб сайт