Странно е да слушаш дуум през лятото, особено когато говорим за едно от най-тежките му проявления. Отгоре на всичко, Convocation са от Финландия. Така ситуацията става още по-необичайна. Уви, дори ледено студената аура на музикантите от севера не успява да се пребори с ужасните жеги, налегнали ни в последните няколко дни. За сметка на това пък горещото слънце някак си успява да те накара да вникнеш по-дълбоко в мрака на неизмеримо бавния и тежък “Ashes Coalesce”.
Вторият албум на финландците излиза две години след дебюта “Scars Across” и макар на пръв поглед Convocation да дава вид на сравнително млада група, дуото, стоящо зад това име, съвсем не е случайно. Зад микрофона тук се изявява Marco Neumann – фронтмен на далеч по-познатите в тези, иначе ъндърграунд среди, слъдж дуум зверове Dark Buddha Rising. Мултиинструменталистът Lauri Laaksonen пък е основното движещо лице зад дет метъл проекта Desolate Shrine.
Convocation е експериментална група, нищо че сам по себе си фюнеръл дуумът си е достатъчно сложно и трудносмилаемо направление. Ако дебютът беше повече клавирно ориентиран, то “Ashes Coalesce” залага на инструменталната тежест, оставяйки мелодията в периферията. Тежките рифове и дълбоките и психарски ревове на M.N. ще те хванат за гърлото още в откриващото дългосвирещо парче – “Martyrise”. След едноминутната дарк ембиънт прелюдия, гореспоменатите два елемента нахлуват рязко и зловещо в микса, и цялото това напрежение остава до самия финал. “Martyrise” е най-тежката песен в албума и макар че навън е лято, слушайки тази композиция, няма как да не усетиш под носа си ледения бриз, идващ от горите във Финландия.
“The Absence of Grief” е така нареченият сингъл в изданието. Тук дуото решава да внесе малко разнообразие и клавирите дават своя принос в цялостното оформление. Седемдесетарски класически рок орган си пробива път над бавните и насечени рифове, а дълбочината на последните сякаш се опитва да прокопае яма до ядрото на Земята или поне да отвори портите към царството на Хадес. Някъде в средата на тази почти 14-минутна композиция за пръв път в записа прозвучават психеделични чисти вокали. Това се оказва и един от най-силните козове на Convocation. Финландците са напълно наясно с този факт и пресметливо са решили да използват хоровите напеви достатъчно рядко, за да се чудиш кога отново ще ги чуеш.
Атмосферата от “The Absence of Grief” се запазва и в “Misery Form”, като тук за още един кратък момент успяваме да се насладим на чистите вокали. През останалото време тежките рифове отъпкват пътеката за финалното произведение “Portal Closed”, което набляга повече на пасажи на орган и фонови китари, и съвсем естествено финализира албума.
Няма какво да се лъжем, Convocation не са за всеки. Единици от метъл феновете ще се докоснат до тази група. Но едно е сигурно – ако ти се слуша фюнеръл дуум със страхотен звук и скандинавски привкус, “Ashes Coalesce” е точно като за теб.
