Ревюта
Група: Ensiferum      Албум: Thalassic      Автор: Warrior Of Ice      Юли, 2020
Ensiferum - Thalassic (ревю от Metal World)

Не би трябвало да е тайна за тези, които следят отблизо случващото се във фолк метъла, че през последните десетина години все по-рядко нещо оригинално и ценно успява да се открои на фона на повсеместната скука в жанра. Дали тя е резултат от пренасищане, съзнателен стремеж към имитиране на доказано успешните формации, или просто идейно изчерпване, е предмет на безкрайни дискусии. Като едни от основоположниците на въпросната сцена, Ensiferum също не са без вина за настоящото ѝ състояние. Затова на тях се пада и немалка част от отговорността да възстановят някогашното ѝ великолепие.

Финландците явно са си дали сметка за позицията си, защото “Thalassic” е всичко друго, но не и тъпчене на едно място. Нещо повече, той е може би най-разнообразният запис в дискографията им – композиционно, ритмово, дори тематично – а това ще да рече нещо за банда с над двадесетгодишна история. За разлика от криворазбраното новаторство в “Two Paths” обаче, тук виждаме един състав, който държи на утвърдения си стил, като същевременно го освежава с някои дребни, но уместни промени. Отличните чисти вокали на новото попълнение зад клавира Pekka Montin въздействат далеч по-силно от тези на Markus Toivonen и разчупват по приятен начин иначе еднотипното грачене на Petri Lindroos. Фолклорното начало, юнашките напеви и симфоничните елементи най-сетне се завръщат там, където им е мястото – в основата на песните. Инструменталните демонстрации пък са сведени до минимум в полза на един отчетлив акцент върху запомнящите се мелодии.

Отначало ти се струва, че не всички парчета удрят с еднаква сила, но след само няколко слушания разбираш, че са забележително хомогенни в качеството си. “Rum, Women, Victory” вика първосигнални асоциации с Alestorm, но всъщност е най-стабилната откриваща бичкия, която Ensiferum са записвали от 16 години насам. Основната мелодия на “Andromeda” пък е като извадена от “Iron” и закономерно превръща песента в безобразен хит. Доминираната от чисто пеене и хорове “The Defence of the Sampo” и бясната пауър метъл надпревара “Run from the Crushing Tide” илюстрират новите творчески търсения на групата, докато “For Sirens” прави поклон пред бащиците Amorphis. “One with the Sea” е сполучлив опит за балада, който впечатлява с дълбочината на оркестрациите си и изпълнението на Pekka. Забавния пиянски химн “Midsummer Magic” неусетно прелива в тържествената епичност на “Cold Northland”. Макар и не съвсем от величината на едни Wintersun, тя напомня на времената, когато Jari Mäenpää предвождаше викингската дружина, и слага емоционална поанта на албума.

“Thalassic” е възможно най-добрият ход, който Ensiferum можеха да направят на този етап от развитието си. Колкото традиционен, толкова и смел, той разкрива болезнено нужния нов хоризонт пред фолк метъла и наред с това реабилитира създателите си от опущенията им от близкото минало. Дали петимата са способни и на повече от това? Безспорно. Но за да го чуеш, ще трябва да почакаш поне до следващото им издание.

Ревюта за 2020 година
Ревюта за 2019 година
Ревюта за 2018 година
Ревюта за 2017 година
Ревюта за 2016 година
Ревюта за 2015 година
Ревюта за 2014 година
Ревюта за 2013 година
Ревюта за 2012 година
Ревюта за 2011 година
Ревюта за 2010 година
Ревюта за 2009 година
Ревюта за 2008 година
Ревюта за 2007 година
Ревюта за 2006 година
Ревюта за 2005 година
Ревюта за 2004 година
Ревюта за 2003 година
« Обратно
Коментари   Коментирай!

www.metal-world.info © 2013
Изработка на уеб сайт