Ревюта
Група: Bury Tomorrow      Албум: Cannibal      Автор: WingWriter      Юли, 2020
Bury Tomorrow - Cannibal (ревю от Metal World)

За по-малко от едно десетилетие Bury Tomorrow се превърнаха в една от младите надежди на британската сцена. Албумът им “Black Flame” (2018) вдигна летвата толкова високо, че просто нямаше как да не посрещнем тазгодишния “Cannibal” с огромна доза любопитство. В крайна сметка англичаните се оказаха достатъчно мъдри, за да продължат формулата от най-успешното си до момента издание, без обаче да се затварят в излишни рамки.

“Cannibal” наследява най-хубавите черти на предшественика си. След сериозния успех на “Black Flame”, квинтетът стъпва по-уверено. Експериментите тук са сведени до минимум, за сметка на това добре подбраните 11 парчета са ударни и безкомпромисни. Още в откриващото “Choke” чуваме запазената марка на Bury Tomorrow – жестоките вокални редувания на фронтмена Daniel Winter-Bates и китариста Jason Cameron. Последният за кой ли път ни впечатлява със специфичния си хрипав тембър, крайно нетипичен за метълкор средите.

Като дължина композициите се простират средно между три и четири минути. Британците съвсем умишлено са заложили на простовати структури, съчетаващи тежки рифове и хитово-мелодични припеви. Тук няма нищо случайно, особено след като вземем предвид факта, че пет от песните се появиха предварително в Интернет като сингли. Това ясно показва, че Bury Tomorrow влизат уверено и агресивно в иначе замрялата музикална индустрия тази година.

Едно от най-впечатляващите неща в “Cannibal” е продукцията. Британските банди винаги са имали специфично звучене, различно от това на групите, идващи от другите европейски държави, и обикновено се пласират по-добре в Америка. Само че с новия си албум Bury Tomorrow сякаш гледат повече в посока Европа. Продукцията на “Cannibal” като че ли доближава британския квинтет повече до In Flames, отколкото до например Architects. Дори самите рифове на много места звучат като модернизиран шведски мелодет. И след като стана въпрос за рифове, те също са един от големите плюсове тук. Bury Tomorrow не са се подвели по тенденциите и вместо да удавят музиката си в пресилени брейкдауни, са заложили на сериозно свирене.

Въпреки че откъм структура песните си приличат, в процеса на слушане те успяват да останат отчетливо разпознаваеми. Вярно, звукът е равен, темпото не се променя кой знае колко и постоянното редуване на куплет-припев-куплет-припев може да стане досадно в един момент. Ако това е лошо, нека е лошо. Факт е обаче, че след две-три преслушвания, вече ще можеш да разпознаваш парчетата достатъчно добре.

“Cannibal” със сигурност не е новият шедьовър в метълкора, но е качествен албум, който ще зарадва феновете на групата, а и със сигурност ще им спечели много нови такива. Чест прави на Bury Tomorrow, че решиха да издадат нова музика в тази крайно неподходяща за капитализиране на изкуството обществена обстановка.

Ревюта за 2020 година
Ревюта за 2019 година
Ревюта за 2018 година
Ревюта за 2017 година
Ревюта за 2016 година
Ревюта за 2015 година
Ревюта за 2014 година
Ревюта за 2013 година
Ревюта за 2012 година
Ревюта за 2011 година
Ревюта за 2010 година
Ревюта за 2009 година
Ревюта за 2008 година
Ревюта за 2007 година
Ревюта за 2006 година
Ревюта за 2005 година
Ревюта за 2004 година
Ревюта за 2003 година
« Обратно
Коментари   Коментирай!

www.metal-world.info © 2013
Изработка на уеб сайт