Ревюта
Група: Beyond the Black      Албум: Hørizøns      Автор: Sharon      Юли, 2020
Beyond the Black - Hørizøns (ревю от Metal World)

Издания през една-две години, мащабни промо кампании и още по-амбициозни турнета гарантираха за нула време израстването на Beyond the Black от прохождаща банда в едно от все по-често споменаваните имена в модерната рок сцена. Тази отдаденост щеше да заслужи повече уважение, ако групата всъщност беше автор, а не само изпълнител на музиката си. За съжаление, вместо да изпълни целите на високата заявка, новият материал звучи шаблонно и превръща четвъртия им албум във високобюджетна поп-рок демо версия на симфоничен метъл с претенции.

Чуждото авторство обяснява защо, въпреки честите съставни промени, Beyond the Black рядко успяват да акцентират върху разнообразието в (черните) оттенъци на музиката си. Парчетата в "Hørizøns" биха могли да бъдат под шапката на всеки друг техен запис, с изключение на симфонично-фолклорния дебют. При все високото вокално представяне на Jennifer Haben и някое друго китарно соло, композициите носят същия свръхпродуциран, еднотипен рок заряд, на който съставът разчита за трети пореден път.

Песни с нереализиран хитов потенциал като "Horizons" и "Wounded Healer" (с Elize Ryd от Amaranthe) се губят сред беззъби композиции с хард рок и пауър метъл елементи, провалили последните издания на групи като Within Temptation и Delain и превръщащи "Horizons" в албум, който в най-добрия случай ще забравите скоро след слушането.

Вината се корени и в удобната ниша, в която творят Beyond the Black – лесносмилаемата музика ги отдалечава все повече от идеята да запишат оригинален материал. Както винаги, фокусът е върху гласа на Jennifer, която успява да звучи емоционално и изразително, макар и без да притежава особена вокална техника. Пиеси като "Misery", "Paralyzed" и "Out of the Ashes" страдат от дефицит на добри идеи, които да ги издигнат над доминиращото еднообразие в "Hørizøns", а клишираните послания на "I Won't Surrender" и "You're Not Alone" нанасят още повече щети.

Това е и най-големият проблем на Beyond the Black и "Hørizøns" в частност. Малкото силни композиции не предлагат достатъчно, за да задържат вниманието в рамките на един час, носещ повече чувство на досада, отколкото приятно музикално изживяване. Албумът постига тъкмо обратното на това, което цели, и не предизвиква с нищо интереса на почитателите на истински стойностния симфоничен рок и метъл. Нещо повече, "Hørizøns" е пример за всичко, което групите в жанра трябва да избягват, ако не искат да са поредните клонинги с рециклируемо творчество, играещи на сигурно.

Ревюта за 2020 година
Ревюта за 2019 година
Ревюта за 2018 година
Ревюта за 2017 година
Ревюта за 2016 година
Ревюта за 2015 година
Ревюта за 2014 година
Ревюта за 2013 година
Ревюта за 2012 година
Ревюта за 2011 година
Ревюта за 2010 година
Ревюта за 2009 година
Ревюта за 2008 година
Ревюта за 2007 година
Ревюта за 2006 година
Ревюта за 2005 година
Ревюта за 2004 година
Ревюта за 2003 година
« Обратно
Коментари   Коментирай!

www.metal-world.info © 2013
Изработка на уеб сайт