Ревюта
Група: The Unguided      Албум: Father Shadow      Автор: Warrior Of Ice      Август, 2020
The Unguided - Father Shadow (ревю от Metal World)

The Unguided са една от все по-малкото млади банди, които продължават да движат развитието на метъл жанра, постоянно оспорвайки каноните му и прокарвайки иновации. Стихийната им еволюция може да бъде проследена от ранните дни на Sonic Syndicate с основополагащи записи като “Eden Fire” и “Only Inhuman” през музикантските върхове в “Hell Frost” и “Fragile Immortality” до манифеста на модерността “And the Battle Royale”. Подобна метаморфоза лесно би обезличила някой по-малко амбициозен и талантлив състав, но братя Sjunnesson и сподвижниците им просто изглеждат обречени на величие.

Петият им студиен опус на пръв поглед наследява предшественика си “And the Battle Royale”, но е още по-смел, концентриран и стилово завършен. Мелодичните пасажи тук са още по-заразителни, докато екстремните провокират неконтролируемо буйство. Всъщност целият албум представлява един постоянен и труднопостижим баланс между крайности на радиофоничност и агресия, а сблъсъкът на тези две начала ражда характерното обаяние на The Unguided. При все че е изключително достъпен и слушаем, “Father Shadow” се отличава с дълбочина и разнообразие, рядко срещани дори в жанрове, които минават за далеч по-“сериозни”.

Вместо дискотечни мотиви, клавирните оркестрации в “Childhood's End” и “Stand Alone Complex” (намигване към Ghost in the Shell?) носят качествено нова атмосфера, която държи слушателя в напрегнато очакване на композиционни засади. А такива не липсват: “Crown Prince Syndrome”, “Fate's Hand” и “Lance of Longinus” изглеждат като програмирани за хитове, докато не осъзнаеш, че са едни от най-тежките и динамични парчета, които групата е записвала досега. Приятно разнообразие сред звуковия водовъртеж внася баладата “Where Love Comes to Die”, която успява да е емоционална и докосваща, без да бъде лигава – точно както го правеха навремето перли като “Enclave” и “My Escape”.

Тук липсват брейкдауни и прочие метълкор клишета; вместо тях прибрани, но много ефектни китарни сола и интелигентни преходи спояват отделните елементи на песните в хомогенно цяло. Чистият вокалист Jonathan Thorpenberg вече видимо плува в свои води и слушателят все по-рядко си задава въпроса как биха звучали партиите му изпълнение на огромния Roland Johansson. Контрастът между кристално ясния му глас и злобния рев на Richard Sjunnesson увеличава многократно въздействието на текстовете, разказващи поредната глава от епичната фантастична сага на Richard. И когато с дни наред не можеш да изкараш мелодията на “War of Oceans” от главата си, в теб вече не е останало съмнение, че с “Father Shadow” шведите са постигнали целта си.

Теченията в изкуството идват и си отиват, а от тях в историята остават само непреходните творци и техните шедьоври. Дали The Unguided са такива, ще покаже само времето. Но поне едно е сигурно – че и през 2020-а година те все още дават най-добрата дефиниция на термина “модерен метъл”.

Ревюта за 2020 година
Ревюта за 2019 година
Ревюта за 2018 година
Ревюта за 2017 година
Ревюта за 2016 година
Ревюта за 2015 година
Ревюта за 2014 година
Ревюта за 2013 година
Ревюта за 2012 година
Ревюта за 2011 година
Ревюта за 2010 година
Ревюта за 2009 година
Ревюта за 2008 година
Ревюта за 2007 година
Ревюта за 2006 година
Ревюта за 2005 година
Ревюта за 2004 година
Ревюта за 2003 година
« Обратно
Коментари   Коментирай!

www.metal-world.info © 2013
Изработка на уеб сайт