Ревюта
Група: Bleak Revelation      Албум: Collapse      Автор: WingWriter      Септември, 2020
Bleak Revelation - Collapse (ревю от Metal World)

Съвпадение или не, дуум метълът се оказа наистина продуктивен жанр тази година. Сякаш гибелната музика усеща хорските настроения и се е активизирала, за да утеши уплашените, отчаяни и затворени души. И ето ни тук, в България, където можеш да преброиш дуум групите на пръстите на едната си ръка. Bleak Revelation отново отприщиха бавните рифове, за да ни напомнят, че наследството на големите в стила не познава териториални граници.

Пет години делят двата албума на родните дуумстъри. “Collapse”, освен че се появява в точния момент, е издание, показващо творчески напредък. Звукът е далече от полиран и точно в това е чарът му. Суровите и провлачени рифове, понякога нестабилни и злокобни, друг път меланхолично мелодични, навяват същата тази неподправена искреност, която преди няколко десетилетия направи Paradise Lost, My Dying Bride и Anathema известни. Но в музиката на Bleak Revelation се срещат и елементи, отличаващи българите от групите, придържащи се единствено към наследството на тройката от Пийсвил. В някои песни от “Collapse” ще чуеш болезнени, но и зловещи викове, напомнящи тези на Lee Dorrian от Cathedral. На други места пък мелодичността ще те насочи към финландската сцена. А в някои случаи покрай бавното темпо ще попаднеш на класически блек метъл тремола и бластбийтове, които няма как да не внесат допълнителна експресивност и разнообразие в албума. И, разбира се, няма как да пропуснем китарната работа, която в редица моменти крещи Black Sabbath с цяло гърло.

При подредбата на траклиста музикантите са постъпили хитро, слагайки парчето “Drown” за откриващо. Песента без проблем може да влезе в актуалния албум на Paradise Lost. Мелодичната и повтаряща се клавишна фраза е присъща за англичаните, а вокалите до известна степен напомнят за чистите изпълнения на Nick Holmes, в същото време обаче по-острият тембър на вокалиста тук може да те насочи и към творящите през океана A Pale Horse Named Death. Традиционният за стила дет грънт тук липсва, за сметка на това високите блек писъци навлизат безболезнено в ушната мида.

“The Road to Perdition” е осезаемо по-дълга и тежка песен, която беше издадена като сингъл по-рано през годината. Именно нейният звук, ако си я слушал преди да излезе албума, допринася към изненадата от много по-мелодичната “Drown”. “The Misanthrope” започва като песен на Candlemass или Avatarium, и поддържа класическата си ориентация до самия финал. В “The Web of Your Betrayal” повтарящият се основен риф се завръща, но тук е китарен, а не клавишен, а вокалите наблягат на екстремното начало. “Death of a Wanderer” започва любопитно с чисти китари, поддържащи основата на останалите инструменти, а “Void” продължава донякъде започнатото, като няма как да не отбележим страхотната бас китара, пробиваща си път на някои по-ключови места в композицията. Закриващата “Scorned” е с по-динамично звучене, в духа на гореспоменатите “The Web of Your Betrayal” и “Drown”.

Рядко подобна музика излиза под българския флаг. Редно е феновете на жанра да обърнат внимание на Bleak Revelation и да ги подкрепят както намерят за подходящо. Можем само да се надяваме, че няма да ни се налага да чакаме цели пет години до следващото издание.

Ревюта за 2020 година
Ревюта за 2019 година
Ревюта за 2018 година
Ревюта за 2017 година
Ревюта за 2016 година
Ревюта за 2015 година
Ревюта за 2014 година
Ревюта за 2013 година
Ревюта за 2012 година
Ревюта за 2011 година
Ревюта за 2010 година
Ревюта за 2009 година
Ревюта за 2008 година
Ревюта за 2007 година
Ревюта за 2006 година
Ревюта за 2005 година
Ревюта за 2004 година
Ревюта за 2003 година
« Обратно
Коментари   Коментирай!

www.metal-world.info © 2013
Изработка на уеб сайт