Не е лесно да си група в такъв жанр, калибър, при това известна с определен вид подвизи, и внезапно да се завърнеш на сцената с нещо повече от поредната доза. Силата на Devildriver винаги е бликала от суровото им ядро, където нищо няма значение, освен дадената интерпретация на хеви метъла. Поне в звуково отношение.
Веднъж поставени в тези обстоятелства, очакванията за феномена „надскачане“ придобиват съвсем друг смисъл. А когато в целите има примесена лична история и дълъг период тишина, често се случва именно това. И в този ред на мисли, тук опитът е озаглавен “Dealing with Demons”.
Откриващият трак не само служи като добре сложено лирическо и звуково въведение; то ни представя и друго лице на групата. Типичните хъс и скорост са налице, познатите експлозии също, но сякаш са по-игриви от всякога. Не ги е страх да напуснат рамките на познатото и да експериментират една идея повече. Заради избрания стил, динамиката все още е проблемна, но композициите по-добре овладяват това чрез паузи и неочаквани разчупвания. Слушателят ще се сблъска с тихи пасажи, които креативно го запознават с емоцията зад парчето. Наблюдава се и изгряващ приоритет на мелодията, макар че цялостно положението все още е по-близко до равноделен дет метъл. Основата обаче остава заложена в идеологията на изданието, а именно хиперболизирани общочовешки ситуации, с които повечето сме или неизменно ще се сблъскаме. Проблемът идва когато някои от тях са твърде тежки – и в звуково, и лирическо отношение. Тогава тракът спира да бъде удоволствие и се превръща във фотография на даден вид меланхолия. Доколкото еволюцията на звука е похвална и отделни сегменти правят впечатление, цялостното усещане на творбата е просто… тежко.
Имайки това предвид, кой би искал редица материали на тема безнадеждност? Ще си позволя да предвидя отговора и да заключа с клишето „методите зад изкуството са по-впечатляващи от резултата“.
Изразът “dealing with demons” често се използва в преносен смисъл и означава „да се справиш с най-лошите неща в себе си“. При някои това е характер, при други – тежък период, при трети – да се приемеш такъв, какъвто си. От тази гледна точка, в траклиста са представени цял катун демони и дяволи, с които мнозина се борят всеки ден. И предвид, че целта тук е да се представят самите изчадия, а не да се възпее битката или да се поощри победата, дали това издание изобщо има таргет?
При все изтъкнатите позитиви, при все че подходът към работата тук е вълнуващ и вещае нова ера за групата, самият албум трудно ще намери място в класациите. Трудно ще ви подтикне да го слушате отново, защото това по-скоро би ви депресирало, отколкото да ви разкуфее. А това е грандиозна ирония, защото “Dealing with Demons” е сред по-интересните постижения на DevilDriver. И може би групата е имала нужда от точно този публичен екзорсизъм, за да продължи напред.
