Да построиш мост между старото и новото не е най-лесната задача, особено когато стане дума за многолик жанр като прогресив рок/метъла. Австралийците Teramaze успяват да се справят фантастично с тази задача, особено през последните години.
Седмият им албум, “I Wonder”, доразвива модерното звучене на “Are We Soldiers”, който се приближаваше повече до Voyager и Haken, отколкото до класиците Dream Theater и Threshold. Забелязва се отстъпление на виртуозните и пироефектни технически изпълнения, белязали “Esoteric Symbolism” и “Her Halo” и засилен фокус върху атмосферата и експресивността. Именно тези черти правят новия запис на Teramaze толкова трогателен и въздействащ. Вокалите този път са дело на китариста и основен композитор в бандата Dean Wells, който няма диапазона на другите певци, минали през групата, но компенсира с емоция и красив тембър. Освен него, в албума блестят и китарният му партньор Chris Zoupa, както и барабанистът Nick Ross, който залага на по-традиционни и сдържани ритми, но впечатлява със завиден контрол.
Разбира се, както много други прогресив метъл творби, и “I Wonder” би спечелил от по-кратка продължителност. Впечатляващо е как само година след последното си издание момчетата успяват да поднесат 70 минути нов материал, но определено някои от парчетата в средата на албума се забравят лесно, особено след титаничните закриващи композиции. “Idle Hands / The Devils Workshop”, “This Is Not a Drill” и заглавната “I Wonder” са три от най-красивите и поетичните прог пиеси, които сме чували през последните няколко години и издигат Teramaze до едно ново ниво. В процеса на слушане на албума всяка една от тях звучи като потенциален грандиозен финал, преди да бъде надмината от последващите откровения. Същинско катарзисно изживяване!
“I Wonder” е третия пореден запис с различен вокалист за Teramaze. Светът и контекстът, в които бандата твори, също се променят толкова светкавично бързо, колкото и съставът ѝ. Впечатляващо е обаче, че тези обстоятелства не се отразяват негативно на качеството на музиката, дори напротив – седмото отроче на австралийците е един от неоспоримите прог диаманти на 2020-а година и нов връх в иначе стабилната им дискография.
