Ревюта
Група: No More Many More      Албум: Не и този път      Автор: Светъл      Ноември, 2020
No More Many More - Не и този път (ревю от Metal World)

В турбулентното лято на 2020-а година се случиха не едно и две лоши събития. Но стана и нещо великолепно. Появи се песента „Не и този път“ на групата No More Many More. И някой би се зачудил какво пък толкова великолепно има в една песен…

В текстово, музикално, емоционално и социално отношение „Не и този път“ е връх в българската музика. Че и „повежда“ едноименен албум. Пред нас е второто дългосвирещо творение на No More Many More. Групата е съставена от утвърдени „ъндърграунд“ музиканти, както и да звучи това изречение. Фронтменът Методи Кръстев е добре познат от култовата формация Скре4. Събрал е около себе си професионалисти-работохолици. Те представят 12 парчета, преизпълнени с чудесни мелодии и замислящи лирики. Епичната „Не и този път“ е последвана от задаващата въпроси „Ако насън вървим“. Акустичното начало на „Хляб и зрелище“ бързо бива изместено от втежнения звук с втежнено послание – консуматори сме. На хляб и зрелище. И сякаш всеки ни е длъжен. Среднотемповата „Защо“ продължава музикално-емоционалното пътуване. Не се ли питаме постоянно това, наистина? Албумът продължава с „Ако знаех (всеки ден вали)“. Дъждът е универсално вдъхновение и това е доказано и в тази песен. Универсално вдъхновение и универсален източник на въпроси. Въобще, в този албум е пълно с въпроси, на които всеки трябва да си отговори.

„Само още веднъж“ е една мозъчна главоблъсканица – дали не правим твърде много пъти нещата „само още веднъж“? „Винаги свободен“ звучи като поредната песен за свободата, но само на първо слушане, защото тази свобода май е фалшива... „Бил съм там“ показва трудното ново начало и повтарящата се реалност. Всеки край е начало. Или всяко начало е край? Или и двете? „Друго няма“ е саморефлексията, която всеки от нас си прави, особено когато е изморен и тъжен. „Исках ли да бъда някой“ е най-бързото изпълнение тук и изглежда продължава идеята за интроспекцията. Ние вечно искаме да сме някой, но дали това ни желание е истинско? „Недоразказана“ разказва (ха-ха) за дилемата да започнеш новия ден. За дилемата да се изправиш. Защото наистина често това е нашата дилема. И нека не забравяме „Забравих“, която е закриващата композиция в записа. Там е поставен логичният въпрос дали не забравяме важните неща. Може би често...

Албумът е чудесен, но няма да допадне на хора, които търсят сложномузикантски изпълнения или не обичат дълбоки текстове. Без да искам да „затварям“ стилово групата, бих казал, че това е съвременен рок/алтърнатив, но с много по-сериозни и социално ангажирани лирики. Нещо, което днес ни е особено нужно.

Ревюта за 2020 година
Ревюта за 2019 година
Ревюта за 2018 година
Ревюта за 2017 година
Ревюта за 2016 година
Ревюта за 2015 година
Ревюта за 2014 година
Ревюта за 2013 година
Ревюта за 2012 година
Ревюта за 2011 година
Ревюта за 2010 година
Ревюта за 2009 година
Ревюта за 2008 година
Ревюта за 2007 година
Ревюта за 2006 година
Ревюта за 2005 година
Ревюта за 2004 година
Ревюта за 2003 година
« Обратно
Коментари   Коментирай!

www.metal-world.info © 2013
Изработка на уеб сайт