В турбулентното лято на 2020-а година се случиха не едно и две лоши събития. Но стана и нещо великолепно. Появи се песента „Не и този път“ на групата No More Many More. И някой би се зачудил какво пък толкова великолепно има в една песен…

В текстово, музикално, емоционално и социално отношение „Не и този път“ е връх в българската музика. Че и „повежда“ едноименен албум. Пред нас е второто дългосвирещо творение на No More Many More. Групата е съставена от утвърдени „ъндърграунд“ музиканти, както и да звучи това изречение. Фронтменът Методи Кръстев е добре познат от култовата формация Скре4. Събрал е около себе си професионалисти-работохолици. Те представят 12 парчета, преизпълнени с чудесни мелодии и замислящи лирики. Епичната „Не и този път“ е последвана от задаващата въпроси „Ако насън вървим“. Акустичното начало на „Хляб и зрелище“ бързо бива изместено от втежнения звук с втежнено послание – консуматори сме. На хляб и зрелище. И сякаш всеки ни е длъжен. Среднотемповата „Защо“ продължава музикално-емоционалното пътуване. Не се ли питаме постоянно това, наистина? Албумът продължава с „Ако знаех (всеки ден вали)“. Дъждът е универсално вдъхновение и това е доказано и в тази песен. Универсално вдъхновение и универсален източник на въпроси. Въобще, в този албум е пълно с въпроси, на които всеки трябва да си отговори.

„Само още веднъж“ е една мозъчна главоблъсканица – дали не правим твърде много пъти нещата „само още веднъж“? „Винаги свободен“ звучи като поредната песен за свободата, но само на първо слушане, защото тази свобода май е фалшива... „Бил съм там“ показва трудното ново начало и повтарящата се реалност. Всеки край е начало. Или всяко начало е край? Или и двете? „Друго няма“ е саморефлексията, която всеки от нас си прави, особено когато е изморен и тъжен. „Исках ли да бъда някой“ е най-бързото изпълнение тук и изглежда продължава идеята за интроспекцията. Ние вечно искаме да сме някой, но дали това ни желание е истинско? „Недоразказана“ разказва (ха-ха) за дилемата да започнеш новия ден. За дилемата да се изправиш. Защото наистина често това е нашата дилема. И нека не забравяме „Забравих“, която е закриващата композиция в записа. Там е поставен логичният въпрос дали не забравяме важните неща. Може би често...

Албумът е чудесен, но няма да допадне на хора, които търсят сложномузикантски изпълнения или не обичат дълбоки текстове. Без да искам да „затварям“ стилово групата, бих казал, че това е съвременен рок/алтърнатив, но с много по-сериозни и социално ангажирани лирики. Нещо, което днес ни е особено нужно.