Статии
Най-добрите албуми за 2020-а година според Metal World
Автор: Metal World
16 Декември, 2020
Най-добрите албуми за 2020-а година според Metal World

Ако поради някакво злощастно стечение на обстоятелствата представители на извънземна цивилизация се бяха оказали в околностите на нашата слънчева система през който и да е момент от изминалата година, в най-добрия случай щяха да избягат с писъци, а в най-лошия – да направят услуга на Земята и да заличат всеки остатък от присъствието ни от повърхността ѝ. И кой би могъл да ги упрекне? Да стане очевидец на човешкото поведение през 2020-а, с безбройните му примери на масова невменяемост и неадекватни, граничещи с животинското нрави, би довело и най-уравновесения разум до екзистенциално отчаяние.

Но ако притежават рядката дарба на олимпийското търпение, нашите далечни посетители биха разбрали, че през последните 12 месеца сме сътворили не само диващини и мракобесие. Изкуството винаги е било едно от малкото ни изкупителни качества, и тъкмо то се явява лъчът надежда, разсичащ мрака на една толкова тягостна година. И тъй като за екипа на Metal World оцеляването на човешката раса е въпрос от първостепенна важност, решихме да дадем своя принос с подбора на 25 заглавия, които да я представят във възможно най-добрата светлина. А в случай че потенциалните ни съдници не са почитатели на тежката музика… е, не ни се сърдете.

 

 

25. Myrkur – Folkesange

Amalie Bruin обръща поглед към корените си, записвайки всичко друго, но не и метъл албум. Макар и много от елементите, характеризиращи “Folkesange”, далеч не са нови за запознатите с пост-блек кариерата ѝ, записът е точно това, което ни трябва през 2020-а година – медитативна глътка въздух, спомен за любими митове и легенди, или просто съзерцателен взор към студената скандинавска красота. А когато всичко това е поднесено чрез изящен фолклор с автентични инструменти и гласа на талант като Amalie, никак не е трудно да си помечтаем за един по-добър свят, доминиран от красотата на музиката и душевното равновесие.

Чуй: Gudernes Vilje

Sharon

 

24. Demons & Wizards – III

Музиката е уникална креативна цел, защото е универсална по задание. Дадена композиция може да бъде определена като „добра” поради различни причини. В този смисъл “III” не е типичният труд за определена аудитория, но е способен да докаже своето богатство пред всеки довереник. По-близък до класическо произведение, отколкото до модерната мелачка, този траклист цели да те погълне. Предубедеността и очакванията могат единствено да попречат на този процес. Когато можеш да си го позволиш, довери се на доказания опит на колектива и се остави. Ако планът сработи, те очаква пътешествие до чужда земя и друга епоха – едно класическо приключение.

Чуй: Diabolic

Стако

 

23. Uada – Djinn

С едва третия си запис в рамките на пет години Uada постигнаха повече, отколкото много техни колеги успяват за десетилетия. Без да преоткриват мелодичния блек метъл, американците се разписаха с едно от най-ценните издания в целокупната му история. В “Djinn” липсват каквито и да е претенции или превземки, но това не му пречи да звучи по-напредничаво от редица “авангардни” блек метъл опуси. Смел, атмосферичен, разнообразен и пълен с грабващи мотиви, той неумолимо разчупва утвърдените канони на жанра и не се свени да заема вдъхновения от неподозирани източници. А когато това е осъществено с такава композиторска и музикантска компетентност, резултатът може да е само забележителен.

Чуй: In the Absence of Matter

Warrior Of Ice

 

22. Carach Angren – Franckensteina Strataemonatus

Любимите ни холандски разказвачи на сладки приказки Carach Angren заравят за пореден път нос в старите книги и се вдъхновяват от подвизите на немския алхимик и окултист Johann Konrad Dippel, считан за прототип на лудия учен Виктор Франкенщайн в едноименния роман на Мери Шели. Всичко това се случва под звуците на вече разпознаваемия театрален и бомбастичен симфо-блек метъл, който този път е облечен с необичайни ембиънт звуци, индъстриъл електроники и груув забивки, които не променят коренно облика на Seregor и Ardek, но разнообразяват вече установения им канон от любими похвати.

Чуй: Der Vampir von Nurnberg

Killer Rose

 

21. Amaranthe – Manifest

Редакционните любимци Amaranthe за пореден път намират място в годишната ни класация, но това че сега са в дъното ѝ, не трябва да те води към мисълта, че актуалният им албум е по-слаб от предходните. Няма такова нещо! Шведите заемат това място, просто защото конкуренцията тази година е огромна. “Manifest” е много силен запис, който обобщава всичко от дискографията им до момента: мелодичните пасажи, познати от първите два албума; електронните подложки от “Massive Addictive” и “Maximalism”; директната злоба от “Helix”. Надграждането тук е, че е отделено повече внимание на вокалиста Nils Molin, който най-накрая показва пълния капацитет на завидните си способности.

Чуй: Fearless

WingWriter

 

20. Ensiferum – Thalassic

Фолк метъл жанрът набира все по-голяма популярност, а едно от главните действащи лица на тази сцена е финландската банда Ensiferum. Последното издание на групата, “Thalassic”, се прие добре от феновете ѝ и според голяма част от тях, това са едни от най-добрите 43 минути в цялата история на викингите от 1995-а година до ден днешен. Не липсваха препратки и сравнения с последната им хава – “Тwo Paths”, записана през 2017-а. Markus Toivonen и сподвижниците му вдигнаха летвата доста високо, а дали ще успеят да я надскочат след време – следващият им албум ще покаже най-добре.

Чуй: Run from the Crushing Tide

Лилкоff

 

19. Unlucky Morpheus – Unfinished

Една от най-добре пазените тайни на японската ъндърграунд сцена напомни за себе си с албум, способен да причини заслужени притеснения дори на най-големите имена в световния пауър метъл. “Unfinished” е стряскащо многопластов и виртуозен труд, който нагледно показва защо мнозина считат метъла за пряк потомък на класическата музика. В него се преплитат динамични аранжименти, неочаквано екстремни епизоди, вокално съвършенство и искрено преклонение пред европейското класическо наследство. В изпълнение на Unlucky Morpheus, дори свръх-експлоатиран жанр като симфо-пауър метъла е в състояние да предложи много повече от това, което си свикнал да очакваш от него.

Чуй: Salome

Warrior Of Ice

 

18. Master Boot Record – Floppy Disk Overdrive

Уникалният проект Master Boot Record на италианския електро-индъстриъл ветеран Vittorio D'Amore (Dope Stars Inc.) се явява пресечна точка за метъл фенове и любители на ретро компютърен хардуер. Всичко тук навява сладка носталгия по началото на 90-те години, когато синтезираната осембитова музика властваше в саундтраците на компютърните и конзолните игри. А когато подобна основа се използва за изпълнение на инструментален хеви метъл с модерен саунд, получаваме звуковият еквивалент на машина на времето. “Floppy Disk Overdrive” е изцяло програмиран, което, освен че свидетелства за таланта на създателя му, го прави и епитом на качествения синтуейв през 2020-а.

Чуй: ANSI.SYS

Warrior Of Ice

 

17. My Dying Bride – The Ghost of Orion

My Dying Bride записаха новия си албум в много тежък период в личния живот на основния им текстописец, визионер и вокал Aaron Stainthorpe. В продължение на девет месеца малката му дъщеричка се бори с коварна болест. За щастие момиченцето оцелява и се възстановява, но от случилото се Aaron се срива емоционално и физически. “The Ghost of Orion” е посветен именно на борбата за живот на детето и духовното изтощение и тъга на бащата, принуден безсилен да наблюдава отстрани тази неравна битка. За капак съставът на My Dying Bride се разбива с напускането на китариста Calvin Robertshaw и барабаниста Shaun Taylor-Steels. През 2020-а английските дуум титани издадоха силен и емоционално наситен труд, но цената за това беше твърде висока.

Чуй: Tired of Tears

WingWriter

 

16. The Ocean – Phanerozoic II: Mesozoic / Cenozoic

Абсолютно задължителен за феновете на прогресив метъла и ценителите на алтернативната музика като цяло е тазгодишният шедьовър – както в музикално и лирическо отношение, така и във всеки друг композиционен аспект – на The Ocean. Меко казано гениален, смислово многопластов и дълбок като бездна, разтърсващо трогателен и сантиментален, “Phanerozoic II: Mesozoic / Cenozoic” според някои задминава по много параграфи дори и дългоочаквания “Fear Inoculum”на титаните Tool. Дали това е така, само изпитанието на времето ще покаже, но едно е сигурно – албумът на The Ocean се цели право в сърцето и го достига много, много бързо.

Чуй: Pleistocene

Alice

 

15. Mushroomhead – A Wonderful Life

След шестгодишно чакане, феновете на Mushroomhead намериха повод за оптимизъм в иначе ужасната в редица аспекти 2020-а година. Според доста меломани, “A Wonderful Life” е върхът в творчеството на „гъбите“. Съвременното им, свежо звучене, което на места е хем цинично в религиозна насока, хем хаотично в музикална, те кара да си зададеш много въпроси, но, както добре знаем, Skinny и компания не са от хората, които обичат публично да разкриват посланието зад музиката и най-вече зад лириките си. “A Wonderful Life” е хубав албум, за който всички се надяваме да се сдобие с наследник, но не след шест години.

Чуй: Seen It All

Лилкоff

 

14. Pain of Salvation – Panther

Продължавайки тенденцията всеки техен нов албум да звучи като издаден от различна група, всяка от различна планета, шведите Pain of Salvation представят поредния си музикален експеримент със сетивата. Единствената константа, която не липсва и в новия “Panther”, е магията на гласа на Daniel Gildenlöw, която те кара да се абстрахираш от това колко странно е всичко останало. А то си е наистина странно… но на този етап в кариерата им, не и неочаквано. Просто чуй заглавната песен и веднага ще разбереш. Както всяко едно от последните няколко издания на Pain of Salvation, и това със сигурност не е за всеки – “Panther” ще ти причини или моментално влюбване, или мигновена мигрена… но рискът отново си заслужава.

Чуй: Unfuture

Alice

 

13. Ad Infinitum – Chapter I - Monarchy

Ad Infinitum са сред дебютантите в класацията. Още с първия си албум, квартетът, предвождан от очарователната Melissa Bonny, се превърна в сензация. “Chapter I - Monarchy” е праволинеен симфоничен пауър метъл, който не залага на нови и непознати за жанра похвати. За сметка на това пък звукът е убийствен, а песните са лесни за слушане и бързо влизат под кожата. Хубава добавка към всичко това са и оригиналните имидж и визия на музикантите, както и високобюджетните видеа към синглите. Под флага на Napalm Records и с мениджърската помощ на влиятелния лейбъл, Ad Infinitum издадоха един от най-силните дебютни записи за годината.

Чуй: Marching On Versailles

WingWriter

 

12. Annihilator – Ballistic, Sadistic

Добра доза траш никога не е в излишък, особено когато е сервирана заедно с разнообразни прогресив вметки, доказващи дългогодишен опит в музицирането. При все наличието на любопитни и прихващащи композиции, сладникавият вкус на класически скоростен джангър просто няма как да омръзне, когато е добре скалъпен. Мелодика, динамика и креативност се преплитат с тежест и ритъм, за да може “Ballistic, Sadistic” да служи като пътеводна светлина за феновете на жанра и за храбреците, които искат да се впуснат в него.

Чуй: Riot

Стако

 

11. Alestorm – Curse of the Crystal Coconut

Aко сте на мнение, че така нареченият от доста музикални критици „пиратски метъл“ е жанр, който може да се изчерпи много бързо – не сте прави. Този аргумент най-добре защитава последният труд на Alestorm, “Curse of the Crystal Coconut”. Като оставим настрани разнообразието в музикално отношение, което ни предлагат шотландските пирати, в албума можем да открием много забавни текстове, интересни хрумки и силно зарибяващи припеви, които трудно можеш да си избиеш от главата дори само след първото слушане. Можем да заключим, че Alestorm са надминали предните си две издания и смело вървят нагоре!

Чуй: Zombies Ate My Pirate Ship

Лилкоff

 

10. Ozzy Osbourne – Ordinary Man

Всеки следващ албум на иконата Ozzy Osbourne e чудо и дар за света, предвид компромисното му здравословно състояние. Освен това, “Ordinary Man” не звучи просто като поредния солов запис на “бащицата”. Колкото и да не ни се иска да си го мислим, той звучи някак елегично и прощално. Легендарният вокалист се е заобиколил с талантливите композитори Duff McKagan и Chad Smith и е вложил цялата си душа в създаването на някои от най-прочувствените, но и най-разнообразните си песни от десетилетия насам. Енергичните метъл химни ни отвинтват главите, а баладите носят онова специфично чувство а ла Johnny Cash – “Hurt”, което само човек, преживял много, може да предаде автентично.

Чуй: Under the Graveyard

Killer Rose

 

9. Pallbearer – Forgotten Days

Макар и по-нова група със сравнително малко студийни записи и история, Pallbearer все по-категорично се утвърждават като един от най-важните състави в дуум метъла. След умопомрачителните “Foundations of Burden” и “Heartless”, “Forgotten Days” донася още една творческа победа на американците и се нарежда сред най-силните издания в жанра за годината. По-класическото метъл звучене и доста по-голямата лекота в емоционално отношение са неочаквана, но печеливша стъпка за бандата. Разбира се, не отсъстват и чувствените моменти – в пъти по-поносими от тези в предшествениците на “Forgotten Days”, но напълно способни да ти докарат екзистенциална криза или две.

Чуй: Rite of Passage

Alice

 

8. Light Field Reverie – Another World

Ако досега някой се е съмнявал, че Heike Langhans е метъл богиня, 2020-а би трябвало окончателно да разсее всяко колебание по въпроса. Освен с участието си в зверския нов Draconian, тази година тя се разписа и с нов проект заедно с Mike Lamb от Sojourner. На пръв поглед Light Field Reverie наследява отколешните ембиънт търсения на Heike и в този смисъл се явява продължение на постигнатото в :LOR3L3I: и ISON. Тук тези влияния се разгръщат върху подложка от болезнено мелодичен метъл с подчертан дуумаджийски уклон, превръщайки “Another World” в съвършен саундтрак към магичната красота на въображението и мечтите.

Чуй: Ghost Bird

Warrior Of Ice

 

7. Mick Gordon – Doom Eternal OST

Непосилно е да предадеш само с думи сензацията, дефинираща този саундтрак като титаничен подвиг. Тук бушуват звуци, абсолютно отдадени на идеята да те провокират, да събудят у теб онзи първичен и задоволителен тик, принуждаващ те да се клатиш в определен ритъм. Без право на избор, се подчиняваш на сладките рифове и жестоките ритми в траклиста. Преравяйки пласт след пласт, ще откриваш единствено още причини да изпадаш в този транс, вместо отговори на въпроса “защо”. Тези композиции са създадени, за да обладават. И едва ли някой би могъл някога да предположи, че е толкова хубаво да бъдеш обладан.

Чуй: The Only Thing They Fear is You

Стако

 

6. Psychotic Waltz – The God-Shaped Void

Завръщането на годината! “The God-Shaped Void” е първият албум на Psychotic Waltz от 24 години насам. Прогресив метъл бандата, основана през 1988-ма година, е смятана за основополагаща институция, макар и никога да не се е докосвала до признанието и славата на колегите си от Dream Theater и Fates Warning. Какво се е променило за цялото това време? Групата е разгневена от катастрофалното състояние на света и се бунтува срещу управляващите елити. Музиката е значително по-директна и праволинейна, а експресивните вокали на Devon Graves продължават да въздействат със същата непринудена емоционалност, маркирала ранните им издания.

Чуй: All the Bad Men

Killer Rose

 

5. Katatonia – City Burials

Ето я и една от малкото важни причини да не забравим умишлено абсолютно цялата апокалиптична 2020-а година и (не)случилото се през нея – нарича се “City Burials”. Това е едно от най-добрите издания в по-мрачния прогресив метъл и една от най-емоционално трансценденталните творби в дискографията на Katatonia. Албум, който може да те накара да пожелаеш и доброволна карантина, за да си стоиш вкъщи и да го слушаш на repeat по цял ден, докато не изпиташ всяка различна емоция по няколко пъти. Пренаситен с очаквано тежка меланхолия, болезнена красота на мелодията и убийствени текстове. Общо взето, апокалипсисът пасти да яде.

Чуй: Lacquer

Alice

 

4. The Unguided – Father Shadow

“Father Shadow” е логичното смело продължение на “And the Battle Royale”. Шведската метъл формация The Unguided доказва за пореден път, че обикновените жанрови етикети не ѝ прилягат, и се настанява удобно на трона на модерния метъл. Четиринадесетте разнообразни парчета са индикатор за творческа свобода, решителен поглед в бъдещето, но и респект към миналото. Мелодет и метълкор елементите продължават да бъдат част от ДНК-то на Richard Sjunnesson и компания, примесени с модерни електроники, а хитовите мелодии ги правят все по-леснослушаеми и пристрастяващи за почитателите на различни типове музика.

Чуй: Seth

Killer Rose

 

3. Draconian – Under a Godless Veil

Draconian са от този тип артисти, които се чувстват комфортно, когато не стоят в светлините на прожекторите, но въпреки това, името им винаги се споменава с огромна доза уважение и дори страхопочитание. Тези музиканти проговарят само тогава, когато имат какво да кажат. Знаейки, че ще бъдат чути, те не си позволяват компромиси. Всяка една нота, носеща почерка им, е приказна. Затова няма никакво значение дали ще чуем Draconian отново след три, пет или десет години. Защото всеки техен албум е магия и всяка секунда си заслужава. Истината е, че “Under a Godless Veil” не може да бъде описан с думи. Просто слушай.

Чуй: Sleepwalkers

WingWriter

 

2. Dark Tranquillity – Moment

Иновативният стремеж на Mikael Stanne и компания неведнъж е преобръщал представите ни за музика. За разлика от който и да е от предшествениците си, “Moment” е своеобразен “best of” за шведската институция. Дали заради отсъствието на гения Niklas Sundin или приноса на новите попълнения, албумът изненадващо връща към атмосферата и звученето на ерата “Projector” / “Haven”, вместо да пише нови страници в историята на метъла. И все пак, дори стандартното ниво за изпреварила времето си група като Dark Tranquillity остава недостижимо за съвременниците им, а парчетата носят равносметка и обещание за бъдещи постижения, каквото сме свикнали да получаваме от законодателите в жанра.

Чуй: The Dark Unbroken

Sharon

 

1. Paradise Lost – Obsidian

2020-а е годината, която взе много, но и даде много, особено когато си говорим за дуум метъл. В рамките на тези 365 дни получихме новини и от тримата най-влиятелни представители в жанра – Големите Три от Peaceville. Добрите новини са новите албуми на Paradise Lost и My Dying Bride – за изданието на вторите би трябвало вече да знаеш, а ако не е така – върни се няколко позиции назад в класацията. Лошата новина, за съжаление, дойде от Anathema, които обявиха, че преустановяват дейност за неопределено време. Тук 2020-а си взе своето.

Въпреки всичките достойни нови албуми, които се появиха на пазара тази година, Paradise Lost остават на върха. Така и трябва да бъде. Внушителната дискография на британските легенди е новаторска и експериментална; изградила традиции и похвати, от които младите групи се влияят и днес. Най-смелите съвсем спокойно ще определят “Obsidian” за най-силното постижение на Paradise Lost от две десетилетия насам. Ние в Metal World, макар и да не заставаме твърдо зад това становище, скришом се съгласяваме. Но за да не сме прекалено крайни, ще свием времевата граница в рамките единствено на последните десет години.

“Obsidian” е събирателен албум, обобщаващ всички елементи от целокупното творчество на групата. В него няма да откриеш тежка песен, конкурираща например “Beneath Broken Earth”, но пък ще чуеш приятно съжителство между дуум и готик, меланхолични акустични партии и струнно-лъкови секции, рядко срещан в метъла отчетлив бас и брилянтно изсвирени барабани и китари. И когато към изброеното добавим и най-всеобхватните и вдъхновени вокални изпълнения на Nick Holmes от години насам, се получава перфектния албум.

Откри ли ключовата дума? Разнообразие – това е. Ще чуеш всичко от най-доброто, което характеризира Paradise Lost. “Obsidian” достойно ще заеме мястото си редом до “Gothic”, “Icon” и “Draconian Times”.

Чуй: Darker Thoughts

WingWriter

« Обратно
Коментари   Коментирай!

www.metal-world.info © 2013
Изработка на уеб сайт