Ревюта
Група: Ayreon      Албум: The Theory of Everything      Автор: Sharon      Септември, 2013
Ayreon - The Theory of Everything (ревю от Metal World)

Преди пет години геният на съвременния прогресив метъл достигна лимита на възможностите си - граница, която Arjen Lucassen си постави сам с мегаломанското чудовище “01011001”, символ на комплексност и завършеност от най-дребните детайли до заглавието. Нещата обаче никога не са прости, когато става дума за Arjen. За петте години “почивка”, той издаде три албума - солов запис, нови Guilt Machine и Star One. Но нека не се заблуждаваме – трудът на живота му отдавна носи марката Ayreon и нямаше съмнение, че рано или късно ще чуем отлаганото продължение.

То e озаглавено “The Theory of Everything” и се разграничава от всичко, което сме свикнали да слушаме от прогресив гуруто. Сюжетната линия го заварва здраво стъпил на земята и изследващ кръвната връзка между гениалността и безумието, без помен от любимите научнофантастични елементи. Идеята за образи, близки по емоционалност до тези в “The Human Equation”, е привидно проста, но начинът, по който Lucassen докосва най-мрачните кътчета в душите на героите си, за да им вдъхне болезнено хуманни черти, е присъщ повече на психолог с дългогодишна практика, отколкото на разказвач в рок опера.

За разлика от огромния мащаб на “01011001” и предшествениците му, тук вокалните спътници са едва седем – легендата John Wetton (Asia), Tommy Karevik (Kamelot), JB (Grand Magus), Cristina Scabbia (Lacuna Coil), Marko Hietala (Nightwish) и новоизгряващите звезди Michael Mills (Toehider) и Sara Squadrani (Ancient Bards). Работейки с изцяло свежа кръв, Arjen създава двоен албум, който звучи като записан през 70-те опус, изпратен ни чрез машина на времето. Помощник-инженери в конструирането й са инструменталисти от класическата прогресив четворка, съставена от Genesis, Yes, ELP и Asia. Експерименталният почерк и безпогрешният усет за мелодия не оставят място за съмнение - музиката определено е дело на Lucassen, а комбинацията от класически прог-рок, фолк мотиви и оркестрации ни потапят в калейдоскопичния свят на квантовата физика. Четирите части на опуса се разграждат до 42 фрагмента, преливащи един в друг с помощта на плавни електронно-струнни преходи. Хомогенният саунд изисква почти невъзможна хармония между музикантите, но Arjen залага на изпитания метод и решава проблема с хирургическа прецизност. Тласнати отвъд ръба на възможностите си, гостите достигат степен на динамика и изразност, чрез която музиката напуска естествената си форма, а звуците и внушенията на “The Theory of Everything” са навсякъде около нас, с почти физическа плътност и често плашещо действителни.

Сработвайки уменията си на брилянтен композитор с чудесно подбран екип от професионалисти, Arjen отново сбъдва мечтите на прогресив почитателите, издавайки най-силния албум в жанра за годината. Не е тайна, че холандският луд учен винаги успява там, където мнозина се провалят. Вероятността да е достигнал до космическо откровение, досущ като героите си, е все по-реална.

Ревюта за 2017 година
Ревюта за 2016 година
Ревюта за 2015 година
Ревюта за 2014 година
Ревюта за 2013 година
Ревюта за 2012 година
Ревюта за 2011 година
Ревюта за 2010 година
Ревюта за 2009 година
Ревюта за 2008 година
Ревюта за 2007 година
Ревюта за 2006 година
Ревюта за 2005 година
Ревюта за 2004 година
Ревюта за 2003 година
« Обратно
Коментари   Коментирай!
от Стако
Едно от най-великите музикални произведения, което съм имал честта да чуя. The Theory of Everything не само ме зариби по групата, но и даде толкова още много. Невероятен албум, който всеки трябва да чуе.

www.metal-world.info © 2013
Изработка на уеб сайт