Да се стремиш да си оригинален заради самата оригиналност значи да убиеш изкуството. Това е истината, макар че все ще се намери някой сноб, който да твърди обратното. В същото време можеш да се носиш по течението и да преповтаряш до болка изтърканото, но резултатът няма да е по-различен. Може би ако повече музиканти взимат пример от Seeb Levermann, в пауър метъла ще да има далеч по-малко идейно безлични групи.

Orden Ogan не гонят някакви болни амбиции за оригиналност, но пък и не се носят по течението – такова твърдение би било пълен абсурд. Вместо това музикантите правят това, което им доставя удоволствие, залагат на постоянството и катерят стълбицата на успеха бавно и равномерно, но достатъчно целеустремено. В същото време оригиналност хич не им липсва. Във “Final Days” бандата за пореден път сменя имиджа си. През годините ги гледахме как се преобразяват от пиратите от “Eastern Hope” (2010) в модерните воини в ледниковия апокалипсис на “To The End” (2012). След това бяха блатни хора в “Ravenhead” (2015), а накрая препуснаха отвъд океана, за да ни представят завладяваща уестърн история в “Gunmen” (2017). И въпреки цялото това визуално разнообразие, творческият почерк винаги се запазваше. Който и от споменатите албуми да си пуснеш, няма как да не чуеш типичния бомбастичен звук на Orden Ogan.

Към горния каталог съвсем спокойно вече добавяме и най-новото издание на групата – “Final Days”. Този път немците ни представят постапокалиптичен sci-fi запис, който разказва за онзи момент, в който човечеството ще загуби статута си на властващ в света вид и ще отстъпи пред собственото си творение – изкуствения интелект. Малко или много тук Orden Ogan стъпват в обувките на Fear Factory, само че заменят звука на американските титани с много сола, Blind Guardian-ски вокали с внушителен мащаб и познатото жестоко груув съчетание на китарни рифове с двукасова ритъм секция. За капак “Final Days” е албумът с най-много клавирни и синтезирани звуци в цялата дискография на бандата – нали разбра – обувките на Fear Factory.

Десетте песни предлагат цялата гама от звукови постройки, на които групата е способна. Най-важният компонент при Orden Ogan безспорно са епичните и запомнящи се припеви. Тук всяко парче разполага с такъв – дали ще е по-поп ориентираният сингъл “Inferno” или пък епохалните “Heart of the Android” и “Let the Fire Rain”, изборът е голям. А защо пък не бойната “Interstellar” с гост-китариста Gus G. или пък баладичната “Alone in the Dark”, където Seeb си партнира във вокално отношение с Ylva Eriksson от Brothers of Metal?

Изненадите не спират – електронно соло в “In the Dawn of the AI”; дъбстеп звуци в интрото на “Black Hole”; Maiden-ски хорови напеви през втората половина на “Let the Fire Rain”, които, между другото, са записвани на живо от концерт на бандата – в действителност това са гласовете на феновете.

И така леко и неусетно се придвижваме до грандиозния финал, където ни очакват две от най-силните песни, които Orden Ogan някога са записвали. Представи си кръстоска между “F.E.V.E.R.” и “Deaf Among the Blind”, но с много повече клавири, оркестрации и хорове – това е “Hollow Land”. Епична до невъобразимото. Докато разбереш какво се случва, вече ще си припяваш думичките “Hollow nights, hollow souls in this hollow land”. От тук просто няма спасение…

…докато не стартира финалната “It is Over”. Композицията не е съвременна бохемска рапсодия, каквато беше “Finis Coronat Opus” от “Gunmen”, но грандиозните припеви, запленяващите строфи в куплетите и въздействащият речитатив в края са свидетелство за това, че “It is Over” е композиторският връх във “Final Days” – безкомпромисен албум от най-високо качество.

Mankind will prevail
“It is Over”