Ревюта
Група: Soothsayer      Албум: Echoes of the Earth      Автор: Alice      Март, 2021
Soothsayer - Echoes of the Earth (ревю от Metal Word)

Историята на Soothsayer започва през 2013-а година в Ирландия. До момента петчленният състав има две EP-та, сингъл, сплит и един лайв албум зад гърба си. Едва през 2021-ва ирландците успяват да издадат първия си студиен и дългосвирещ албум, носещ името “Echoes of the Earth”. А тази година изглежда като повече от подходяща за запис с подобно заглавие.

След близо осем години, те вече са готови да оставят отпечатъка си върху атмосферичния дуум и слъдж метъл. Особеното в случая обаче е, че повечето дуум метъл банди като My Dying Bride например стандартно залагат най-вече на депресията, меланхолията и понякога прекалено драматичната скука. А при Soothsayer не откриваме и капка отегчение – на негово място има леденостудени тръпки, смразяващ ужас и първичен страх. И докато слушаш всичко това, изведнъж тайно ти се приисква да си пуснеш същия този безобиден и леко скучен дуум и просто да си поплачеш на спокойствие.

Интродукцията “Fringe” започва със сцена, напомняща на изоставения Чернобил, ехтящ от зловещия глас през мегафон и воя на сирена, а сценарият е изцяло вдъхновен от демонична история в стил Лъвкрафт. С “Outer Fringe” нещата стават дори още по-страшни. Гробовното настроение рязко се заменя от неочаквана агресия, ярост и все по-злокобно звучене. Песнопенията в (анти-)религиозен и може би по-скоро сатанински стил в средата на парчето имат голям потенциал да станат и повод за следващия ти кошмар. Тежките рифове, в комбинация с неистовите крясъци в “War of the Doves”, поставят стиловото определение на групата под все по-голямо съмнение. Тук вече осезаемо си личи вдъхновението, почерпено от дет и блек метъла, и по-конкретно от състави като Behemoth и Rotting Christ. Усеща се и разчувстваща тъга, но най-завладяващият елемент продължава да е ужасът.

“Cities of Smoke” е първото парче, което се доближава до дефиницията на дуум метъла. Водена от мелодичните китарни сола, цялостната музикална хармония става изцяло меланхолична, дори леко романтична. Не за дълго, разбира се. Бруталната сеч се завръща съвсем скоро след това и продължава в “Six of Nothing”, в която смразяващият мрак отново е в по-умерени граници.

Финалната “True North” е нещо като смесица от всички чути до момента мотиви. Ако и за момент е имало шанс да заспиш спокойно после – не, просто няма да се случи. Прокобният шепот в края на песента е последното доказателство, че в края на някои тунели не остава и късче светлина.

Ревюта за 2021 година
Ревюта за 2020 година
Ревюта за 2019 година
Ревюта за 2018 година
Ревюта за 2017 година
Ревюта за 2016 година
Ревюта за 2015 година
Ревюта за 2014 година
Ревюта за 2013 година
Ревюта за 2012 година
Ревюта за 2011 година
Ревюта за 2010 година
Ревюта за 2009 година
Ревюта за 2008 година
Ревюта за 2007 година
Ревюта за 2006 година
Ревюта за 2005 година
Ревюта за 2004 година
Ревюта за 2003 година
« Обратно
Коментари   Коментирай!

www.metal-world.info © 2013
Изработка на уеб сайт