Ревюта
Група: Wizardthrone      Албум: Hypercube Necrodimentions      Автор: WingWriter      Юли, 2021
Wizardthrone - Hypercube Necrodimentions (ревю от Metal World)

Какво прави Christopher Bowes, когато му омръзне да свири пиратски пауър/фолк метъл? Започва да свири фентъзи пауър метъл. А когато и това му писне? Е, тогава става сложно. Представи си сега как Alestorm изведнъж решават да втежнят звука, да вкарат тук-там по някой бластбийт (под тук-там разбирай навсякъде) и да изхвърлят акордеоните, но да запазят останалите клавирни семпли. В същото време да си вземат екстремен вокалист, да зарежат пиратската тематика и да прихванат лирически това-онова от братовчедите си Gloryhammer. И ето ти ги Wizardthrone.

В описанието на албума, което ни изпратиха Napalm Records, пише, че “Hypercube Necrodimentions” е sci-fi метъл в духа на Хауърд Лъвкрафт. Звучи странно точно пък Christopher Bowes да се занимава със сериозна музика и да пише текстове, свързани с абстрактните теории от квантовата физика, астрономията и геометрията. Така де, все пак единствените интереси в сферата на научната фантастика, за които шотландецът е разказвал до момента, са свързани с летящи космически гоблини. Трудно е точно него да вземем на сериозно.

Информацията от лейбъла изглежда префърцунена и напудрена, но всъщност е самата истина. “Hypercube Necrodimentions” е един зверски претенциозен научен труд, наблъскан от горе до долу със сложни sci-fi думички, които ще докарат до екстаз една специфична категория фенове. С дебютния си албум Wizardthrone съвсем не без да искат ни въвличат в петото измерение, отвъд евклидовата реалност, и ни запознават с всичките ужаси, дебнещи от другата страна на черната дупка.

Bowes е събрал около себе си музиканти, които могат да си позволят да творят с размах. Малко по-нагоре стана въпрос за почти перманентните бластбийтове, но когато зад барабаните седи Eric Brown от Necrogoblikon, няма как да очакваш нещо различно. Китаристът Mike Barber от Gloryhammer и самият Christopher Bowes на клавирите гледат да внасят мелодичност в музиката, докато Vincent Jones от Æther Realm прави всичко възможно крясъците му да проехтят и в Космоса.

На първо слушане “Hypercube Necrodimentions” прилича на стена от звук, но малко по-късно започва да разкрива разнообразна палитра от композиторски трикове. Някои парчета са по-мелодични и хващат ухото веднага (“Frozen Winds of Thyraxia”, “The Coalescence of Nine Stars in the System Once Known as Markarian-231”), други чисто и просто целят да ти откъснат главата (“Of Tesseractual Gateways and the Grand Duplicity of Xhul” и следващата го заглавна песен). Закриващата пиеса “Beyond the Wizardthrone” в рамките на малко повече от 13 минути прави всичко възможно да повтори Големия взрив с творческа мащабност, която биха си позволили шепа музиканти в метъл обществото: Jari Mäenpää, Devin Townsend, Mark Jansen и още двама-трима, не повече. Друг е въпросът дали Christopher Bowes и компания могат да се мерят със споменатите имена точно в този стил.

Съдейки по успеваемостта на Bowes да прави проектите си колоритни и успешни, няма как да не очакваме в следващите години да започне да се говори повече за Wizardthrone. Ако продължи в тази насока, групата като нищо ще създаде свой cult following, също като останалите си колеги в тази тясна и специфична сфера на метъла.

Ревюта за 2021 година
Ревюта за 2020 година
Ревюта за 2019 година
Ревюта за 2018 година
Ревюта за 2017 година
Ревюта за 2016 година
Ревюта за 2015 година
Ревюта за 2014 година
Ревюта за 2013 година
Ревюта за 2012 година
Ревюта за 2011 година
Ревюта за 2010 година
Ревюта за 2009 година
Ревюта за 2008 година
Ревюта за 2007 година
Ревюта за 2006 година
Ревюта за 2005 година
Ревюта за 2004 година
Ревюта за 2003 година
« Обратно
Коментари   Коментирай!

www.metal-world.info © 2013
Изработка на уеб сайт