Ревюта
Група: Powerwolf      Албум: Call of the Wild      Автор: Стако      Юли, 2021
Powerwolf - Call of the Wild (ревю от Metal World)

Пауър метълът е сред най-обичаните жанрове в тежката музика, именно защото за почти всеки почитател има любим състав или хит, с който цялата мания е започнала. И не е нужно дълго да се питаме защо – тежестта, скоростта и напевността правят непобедима партия, на която всеки може да разчита.
    
Powerwolf са от своя страна важен, модерен представител на жанра. Още с първото си издание те показаха талант, а от там нататък, метафоричният таван единствено се е отдалечавал от покореното. Хитовете валяха като дъжд и неведнъж фенове и критици са се чудили как групата поддържа този успех. След няколко от най-силните си творби, по време на пандемия, глутницата ни носи “Call of the Wild”, който без значение от съдържанието си, ще бъде прецедент.

Вълците откриват тематично и оркестрално, което показва, че тук има какво да чуем отвъд познатото и типичното. Това е напълно логичната следваща стъпка в развитието им, предвид богатите на мелодика песни, които ги затвърдиха като гиганти. Обаче, въпреки това, новите композиции разчитат и на някой от най-слабите елементи от началните им издания. Например, нелогичните за английския език и структурата му повтаряния на единични думи или фрази. Хубавото е, че се спазва обещаното от интродукцията и албумът се доказва като най-богатия им на клавирен аранжимент и оркестрален размах до момента. Неминуемо такъв избор би изисквал и добра пост-продукция, а тази в траклиста е, с една дума, жестока. Зверският микс, който величае високите тонове и уплътнява мъдро, просто не спира да радва ухото. Особено внимание е отделено и на солата, които са сред най-открояващите се в дискографията на бандата. Цялата тази идеология придава нотка тържественост, която стои безконфликтно до установеното. Рамо до рамо с това обаче, тук откриваме и най-ниското съдържание на хитове – такива, каквито сме свикнали да ги очакваме – до момента. Няма нито трак, който да може да се равнява с прихватливостта от предишният им релийз, но тук не говорим само за фактология, но и за идеология в подхода към записа.

“Call of the Wild” разчита на грандиозни, но праволинейни композиции, които няма как да се етикират с “лоши”, но същевременно не достигат предишния магнитуд в очаквания смисъл. Тази парадигма е важна по няколко параграфа, които кумулативно образуват твърдението.

Както всичко в живота, изводът и тук е прост – съставът е избрал да не се страхува да поеме риск. Това не компрометира стила им и подобрява значително звука. След като тук затвърдиха, че умеят това, неминуемо следващото издание ще призове кървава луна, под която вълчият вой на всички глутници по света ще възпява Powerwolf.

Ревюта за 2021 година
Ревюта за 2020 година
Ревюта за 2019 година
Ревюта за 2018 година
Ревюта за 2017 година
Ревюта за 2016 година
Ревюта за 2015 година
Ревюта за 2014 година
Ревюта за 2013 година
Ревюта за 2012 година
Ревюта за 2011 година
Ревюта за 2010 година
Ревюта за 2009 година
Ревюта за 2008 година
Ревюта за 2007 година
Ревюта за 2006 година
Ревюта за 2005 година
Ревюта за 2004 година
Ревюта за 2003 година
« Обратно
Коментари   Коментирай!

www.metal-world.info © 2013
Изработка на уеб сайт