Звучното заглавие “Predator” е името на дългоочаквания втори студиен албум на талантливия мултиинструменталист от Кънектикът Dan Cahill. Търпеливото чакане на новия запис продължи почти три години, но, както скоро ще разберете, напълно си заслужаваше. “Predator” е и второто музикално пътешествие на бандата из вселената на DC Wolves и соловите експерименти на Dan, провеждани в нея. Както самият той казва, този проект е като естествено продължение на музикалния му път. Основната мисия на DC Wolves е да му помогне да разгърне всичките си идеи, колкото и различни една от друга да са те, да ги събере на едно място и да им даде специално поле за изява. Със сигурност може да се каже, че мисията е изпълнена.
Всяка една секунда от “Predator” както винаги е собственоръчно композирана, записана и изпълнена от Dan, като единствено изключение правят барабаните. Те са дело на барабаниста на Future Teens, Colby Blauvelt, който изпълнява партиите, написани от Dan. Записът е майсторски продуциран от Justin Pizzoferrato, известен с работата си в банди като Elder, The Pixies и Dinosaur Jr. Мрачната и мистериозна обложка на албума е дело на артиста John Gulow, чиито произведения могат да се видят на уебсайта SlimeNGrime.com. А за хората, които искат да видят DC Wolves на живо, съставът на бандата за живи участия включва John Porter на китара, Andy Kelley на бас и беквокали и Joe Brun на барабаните. Официалната дата на издаване на записа е 25-и март тази година и оттогава насам “Predator” може да се чуе на повечето стрийминг платформи, включително и в Spotify и Bandcamp.
Подобно на много издания от последните две години, “Predator” е поредният пример за албум, вдъхновен от пандемията, който помага на създателя си да запази фокуса и здравия си разум в тези откачени времена. Новата творба има за цел да разшири кръгозора и музикалните влияния на DC Wolves и да обхване още по-далечни креативни хоризонти. На първо слушане, атмосферата е доста по-различна от тази в “You’ve Been Careless” – първия дългосвирещ запис от 2018-а. Шокиращо е, когато се замислим колко много време е минало оттогава, но възможностите на DC Wolves да изненадват и озадачават слушателите си не са се отслабили изобщо.
Вторият студиен запис на групата се състои от девет песни и общата му дължина е около 36 минути. Началото поставя песента “A Toast” – леко меланхолична и драматична интродукция, даваща силно емоционален старт на “Predator”. Парчето е спокойно и деликатно попълнение към преобладаващо енергичния рок-ориентиран запис. След него е ред на заглавната песен, която е значително по-раздвижена и динамична, в сравнение с откриващата. Приятните вокали и закачливи текстове в комбинация с мощните рифове създават една автентична рок композиция, разкриваща неустоимия чар на DC Wolves. Чуват се и много алтернативни, класически и прогресив рок елементи, които прекрасно допълват цялостното настроение, създавайки цяла нова хомогенна жанрова бленда. Наред е “Chicago Overcoat”, в която се чуват много ясни влияния от банди като Tool и Muse, като отново се набляга на по-прогресивната страна на нещата. “I Am Atomic” продължава в същата жанрова посока и впечатлява със страхотното си соло и всички останали аранжименти за китарата. Последвалата “Learn To Fly” включва още зашеметяващи китарни моменти, които преливат плавно в следващата композиция, “Carrion”. Това е може би най-тежкото изпълнение тук, което отново показва разнообразието от жанрове и стилове на свирене в записа. Скоро след това е време за една от най-ярките творби – “Domino”, която е още по-рокаджийска, със страхотни вокални линии и рифове. Предпоследната песен е “Lie Down” – доста по-бавна и емоционална, състояща се от разтапящи сърцето мелодии и идеално пасващ текст. Финалната “Giver of Life” затваря тази глава от приключението на DC Wolves и изпълнява задачата си по най-перфектния възможен начин.
Новото произведение на Dan Cahill може да се окаже един от най-добрите рок албуми, излезли тази година до момента, и е едно от най-хубавите неща, случили се напоследък благодарение на апокалиптично-пандемичната обстановка. “Predator” e една много добре изчислена стъпка в малката, но безупречна дискография на DC Wolves, която проправя път за още обещаващи записи.
Дотогава, едва ли има по-подходящ начин да завършим музикалната история, освен с този куплет от “Giver of Life”:
“Say Goodbye
Forget the whole world drift away
Fireflies
To guide souls who lost their way”
