Ако не друго, новият опус на Rhapsody Of Fire поне дава недвусмислен отговор на въпроса кой беше истинският гений в състава, отговорен за утвърждаването му като най-оригиналния такъв в световния пауър метъл за последните 15 години. Напускането на визионера Luca Turilli постави пред бандата предизвикателство, с което, при все безспорното си изобилие от талант, те не се справят по напълно достоен за името си начин.

С напредването на записа бързо идва осъзнаването, че с Turilli до голяма степен си е отишъл и онзи вълшебен, вдъхновяващ изказ, способен да те накара да сънуваш сблъсъка между армиите на Ледения воин и Даргор, да пропишеш фентъзи или просто да позвъниш на приятел посред нощ, за да потърсиш прошка. Наистина, все още са тук задължителните епични хорове и оркестрации, познатата легато рифовка, неизменната прочувствена балада на италиански… Все елементи, превърнали се в запазена марка на групата, които без нужната идейна спойка и стария експериментаторски уклон обаче звучат някак обикновено и не носят същото съкровено внушение.

Но дори без характерното си новаторство и впечатляващата грандиозна изразителност, Rhapsody Of Fire остават технически перфектна и композиторски обиграна група, която би било лекомислено да подценим. На “Dark Wings of Steel” съвсем не му липсва класа и това личи в пищната симфоничност, създавана от Alex Staropoli, феноменалните вокали на Fabio Lione и завладяващата мелодичност в перли като “Fly to Crystal Skies”, “Silver Lake of Tears”, “Custode Di Pace” и “Sad Mystic Moon”. Изящната красота на много моменти почти измества усещането за липса на нещо скъпо и неназовимо.

Искрено емоционален и изпипан в най-дребни детайли, “Dark Wings of Steel” e шлифован до съвършенство пауър метъл албум, отговарящ на най-високите стандарти в жанра. И това навярно би било достатъчно, ако феновете на Rhapsody не бяха свикнали да получават много повече.