Има съществена разлика между това да пребиваваш в някой жанр и това да господстваш над него. Всички сме чували групи, които осезаемо тръгват с определена идея към креативните си цели, но се оказват в клетка, която сами са изковали чрез собствените си петолиния. Други пък, подобно на алхимици, продължават да ползват същия набор от инструменти, но да постигат нови резултати, все едно ползват различна палитра.

Едва ли е възможно да се даде максима относно този феномен. Може да се касае за прости неща като капацитет и усърдност, или пък за по-сложни концепции като вдъхновение и его. Но това, което е възможно, е да чуем как звучи гръмкото господство над жанр, който сам си установил. И именно такъв урок дава Master Boot Record с “Personal Computer”.

Тежкият chiptune проект навлиза все по-дълбоко в експерименталната, но безкомпромисна музикална теория. Албумът е по-тежък, по-плавен и по-динамичен. Реещите се барокови прогресии продължават да изпълват душата на слушателя. И всяка една от тях сякаш е чисто нова. Аранжиментите са по-богати и често допускат вметки от други инструменти, но единствено в поддържаща роля. Въпреки че изданието съдържа инструментали, слушателят трудно ще избяга от усещането, че музиката разказва наратив. Именно поради тези фактори, траклистът тук е по-взискателен и това е може би най-ангажиращият труд на MBR от брилянтния “Direct Memory Access” насам. Всяко парче представя нова сцена с нов привкус – една различна притча с нов алхимичен резултат. Работата му винаги е била вдъхновена от изминали епохи, но този път сякаш по-често се усещат вмешателства от осемдесетарската епоха. Носталгичното ухание на ретрофутуризъм, в комбинация с чудесната обработка на парчетата, превръща това времетраене от час в истинско изживяване.

Чудесно е, че можем да станем свидетели на развитието на толкова уникален музикален проект. Сякаш той черпи от самия кладенец на вдъхновението, из чиито молекули намира всяка неизползвана до момента комбинация, за да ни я представи. Вече изпълнил толкова много души с тези нови, синтезирани емоции, господарят на тежкия барок е готов за своето въздигане към техно-шаманизъм.

Съставът звучи по-готов от всякога да отвява глави. “Personal Computer” не е просто релийз, а твърдение – доказателство за всеки получен урок и показващ белези от трудностите през които са минали всички Титани на метъла. Без значение от мащаба, шаманите вече определено заслужиха мястото си сред тях.