Ревюта
Група: Motionless in White      Албум: Scoring the End of the World      Автор: Стако      Юни, 2022
Motionless in White - Scoring the End of the World (ревю от Metal World)

С времето, Motionless in White се доказват като една от най-отдадените групи. Дори успяха да избегнат ограниченията от последните години с видео концерти на живо, близка и продължителна връзка с феновете и преки отговори на преки искания от същите. Няма как да коментираме с друго освен “Еми да, така се прави.”

До момента сме видели американците да носят много лица. Музиката, която е вдъхновила техния резултат, идва от множество извори -- позната басня. Но феноменалното е, че тези влияния все още успяват да проличават и все още продължават да звучат като еволюционна стъпка напред в развитието на групата. Като нещо собствено. И “Scoring the End of the World” го доказва.

След разчупено и свежо интро, откриваме, че изданието е по-кротко и мелодично от предходните. Тъкмо в духа на лятото -- лесно за слушане, умерено в своята тежест и все по-докачливо с продължително слушане. Запазената марка от разнообразни, но преднамерени видове тежест открива своето място. Друга форма на разнообразие откриваме и в жанровия подбор. Сред траковете слушателя ще се наслади на нескучни балади, 80-арски инспирации, поп и техно вметки, че дори и фолкърски напевни сегменти, напомнящи нискокачествено уиски и аромат на бъчва. Разбира се, бандата също продължава своята дългогодишна традиция на хорър разказ под формата на песен. Друго отличително качество, което ще сближава две фенбази, е присъствието на Mick Gordon в продуцентския екип. Неговите почитатели ще успеят да открият точните парчета, в които е участвал, дори със затворени очи. Запазената му марка от ритмична, агресивна тежест се вписва перфектно в стилистиката на Motionless in White. Докато сме на темата -- цялостно, обработката е безкомпромисна, с изключение на малобройните случаи, в които високите честоти са прикрити по начин, който мога единствено да окачествя като странен. Неминуемо зад решението е имало идея, но докато тя остава чужда за слушателя, смисъл от решението не би следвало да има. Единственият запис, който можем да етикираме негативно, е “Masterpiece”, защото е толкова шаблонен, че дори би намерил място в номинациите за Оскарите. При все своите сърцераздирателни лирики, не впечатлява с нещо креативно, за разлика от всичко останало в тези 50 минути.

Макар една идея по-спокоен и някак улегнал, този труд показва завидни количества усилие в задкулисния етап. Тежест, разнообразие и мелодика работят заедно, за да покажат на какво са способни музиканти, които са отдадени не само на фен базата си, но и на своя занаят.

Има времена, в които е нужно да се реализира един по-различен албум. Понякога трябва да се установи рамка и мащаб, в които да се работи, за да може да се научи следващият безценен урок. Съставът тук показва отговорността към определени качества, които са имали интерес да придобият и ги доказват. Доколкото траклистът тук в никакъв случай не е слаб, то по-вълнуващо е обещанието, че следващият ще бушува както никога досега.

Ревюта за 2022 година
Ревюта за 2021 година
Ревюта за 2020 година
Ревюта за 2019 година
Ревюта за 2018 година
Ревюта за 2017 година
Ревюта за 2016 година
Ревюта за 2015 година
Ревюта за 2014 година
Ревюта за 2013 година
Ревюта за 2012 година
Ревюта за 2011 година
Ревюта за 2010 година
Ревюта за 2009 година
Ревюта за 2008 година
Ревюта за 2007 година
Ревюта за 2006 година
Ревюта за 2005 година
Ревюта за 2004 година
Ревюта за 2003 година
« Обратно
Коментари   Коментирай!

www.metal-world.info © 2013
Изработка на уеб сайт