Ревюта
Група: Alestorm      Албум: Seventh Rum of a Seventh Rum      Автор: WingWriter      Юли, 2022
Alestorm - Seventh Rum of a Seventh Rum (ревю от Metal World)

Музиката на Alestorm прилича на екшъните от 80-те години. Сценарият е простоват и винаги знаеш какво ще се случи накрая, но въпреки това всеки път ти е интересно и гледаш. Защото не е важна дестинацията, важно е пътуването. Да, Чък Норис винаги печели, въпросът е по какъв начин този път ще натръшка злодеите. Така е и при Chris Bowes.

“Седмият ром на седмия ром” е готино заглавие. За България може и да не е особено политкоректно, но обикновено един пиратски екипаж не се вълнува от подобни злободневни въпроси. От друга страна, с името на седмия си албум Alestorm по свой си начин интерпретират “Seventh Son of the Seventh Son” на Maiden. С един куршум – два заека. Щеше да е пропусната полза, ако не бяха използвали идеята.

Обикновено няма особено голям смисъл да се анализира подробно дискографията на шотландците и да се търсят преходи между различните издания, но след “Curse of the Crystal Coconut” (2020) нещата малко се промениха. Въпреки че албумът беше типичен Alestorm, в него имаше един-два интересни експеримента, които породиха въпроса каква точно музика ще напише Mr. Bowes за следващия запис. И реално ново звучене има и в “Seventh Rum of the Seventh Rum”, но неговата връзка с миналото не идва нито от предния труд на бандата, нито от дискографията им като цяло. Тук става въпрос за парчето “P.A.R.T.Y.” – безспорно най-добрия сингъл от албума с потенциал да се превърне в един от големите хитове на квинтета. Alestorm досега не са записвали подобна песен. Игривите клавирни/електронни мелодии и праволинейния денс ритъм по-скоро напомнят на “Universe on Fire” на Gloryhammer.

Останалите произведения не изненадват с нищо. “Magellan’s Expedition” се опитва да клонира “Over the Seas” от “Captain Morgan’s Revenge” (2008). Енергичните “The Battle of Cape Fear River” и “Cannonball” се вписват в по-модерната визия на групата от “No Grave But The Sea” (2017) насам, но в същото време клавирите напомнят за някои по-стари парчета като “Keelhauled” и “The Sunk’n Norwegian”. Само че тук малоумието на текстовете достига до нови върхове. Ако “Fucked With an Anchor” беше скандална преди години, сега ще ти се стори като детска песничка в сравнение с “Yo! Ho! Stick a cannonball up your cunt / Yo! Ho! Put your dick in a blender”.

“Under Blackened Banners” разказва история от времето на динозаврите, а “Magyarország” буквално означава Унгария. Може би няма нужда от описание, но все пак – песента е посветена на родината на китариста Máté Bodor. Заглавната “Seventh Rum of a Seventh Rum” е с една идея по-сериозна и донякъде епична. А когато Alestorm са сериозни, акордеоните и струнните семпли отстъпват пред тромпетите. Лайтмотивът е много добър и макар и песента да е пиянска, музиката напомня за някои от старите и по-грандиозни композиции на бандата – “Death Throes of the Terrorsquid” и “1741”. В “Bite the Hook Hand that Feeds” Chris Bowes показва за пореден път, че може да пише невероятни припеви, а Máté Bodor поема руля, заради което основните елементи тук се изпълняват от китарата.

В “Back to Tortuga” пиратите стъпват на криво. Оказва се, че това е текстът на “Tortuga” от предния албум, но с различна музика. Няма смисъл от това парче, оригиналът е с класи отгоре, а идеята е прекалено тъпа даже за Alestorm. “Come to Brazil” обаче е сполучлив майтап с бразилските фенове, които непрекъснато спамят тези три думи под постовете на метъл бандите в социалните мрежи. Албумът завършва с финалната част от историята за “Wooden Leg”, която налага баладична атмосфера и се изпълнява на няколко езика.

Композиционно “Seventh Rum of a Seventh Rum” отстъпва пред предшественика си, но в крайна сметка успява да постигне целта си да е забавен, интересен, да се изслушва на един дъх и да не доскучава. Alestorm се намират в завидно удобното положение да могат да правят каквото си искат и въпреки всичко да постигат успехи. Простото е гениално.

Ревюта за 2022 година
Ревюта за 2021 година
Ревюта за 2020 година
Ревюта за 2019 година
Ревюта за 2018 година
Ревюта за 2017 година
Ревюта за 2016 година
Ревюта за 2015 година
Ревюта за 2014 година
Ревюта за 2013 година
Ревюта за 2012 година
Ревюта за 2011 година
Ревюта за 2010 година
Ревюта за 2009 година
Ревюта за 2008 година
Ревюта за 2007 година
Ревюта за 2006 година
Ревюта за 2005 година
Ревюта за 2004 година
Ревюта за 2003 година
« Обратно
Коментари   Коментирай!

www.metal-world.info © 2013
Изработка на уеб сайт