На 4-ти април в Лас Вегас се проведе 64-тото ежегодно издание на наградите „Грами“ – новина, към която поради очевидни причини метъл фенът не би проявил интерес. Тази година обаче ситуацията се оказа малко по-различна, защото за пръв път в дългогодишната си кариера не кой да е, а Dream Theater, бяха наградени за най-добро метъл изпълнение. Щеше да е голям пропуск. ако някой не се беше пошегувал с този едва ли не парадоксален факт, затова самият John Petrucci го направи. На церемониалното награждаване китаристът не пропусна да спомене постоянните критики от индустрията към Dream Theater относно сложността и дължината на композициите им, като в същото време изтъкна, че наградената песен “The Alien” от актуалния албум на групата, “A View from the Top of the World” (2021), е написана в размер 17/8. Пък даже и да нямаш никакви познания по солфеж, няма как да не се съгласиш, че тези цифри са сравнително по-екзотични от добре познатите и наложени 2/4 и 4/4.
Съвпадение или не, Dream Theater получиха „Грами“ точно 30 години след излизането на успешния им втори албум “Images and Words” (1992), който не само че и до днес се счита за стандарт в прогресив метъла, но през онези години спасява групата от забвение след като дебютът “When Dream and Day Unite” (1989) не успява да покрие очакванията.
Началото
Пътят към “Images and Words” е стръмен, трънлив и каменист. Всеизвестно е, че вторият албум е много важен за един изпълнител. Обикновено в него младежкият ентусиазъм от прохождането в професионалния музикален свят е поохладнял и сега вече музикантът може по-ясно да загатне за посоката, която ще следва занапред. При Dream Theater обаче вторият албум е своеобразен рестарт. Очевидно нещо не се е получило както трябва в “When Dream and Night Unite”. Тогавашният лейбъл не проявява интерес към групата, не я менажира адекватно и не се занимава нито да удари рамо в организирането, нито да финансира задължителното турне след премиерата на записа. Отделно самите музиканти не се чувстват комфортно. Съвместната работа с вокалиста Charlie Dominici не върви. Публиката също не успява да възприеме фронтмена. Нещо не е наред.
Промяната
Следващите години John Petrucci, Mike Portnoy, Kevin Moore и John Myung прекарват в прослушване на потенциални нови вокалисти за групата. Измежду приблизително 200 човека (сред които и John Arch от Fates Warning), музикантите се спират на канадеца James LaBrie, който по това време пее в глем рок бандата Winter Rose. Едни от първите демо записи с гласа на LaBrie са направени в квартирата на Mike Portnoy, а едно от първите парчета, по които се работи по-сериозно, е “Take the Time”. Музикантите, най-вече Portnoy и Moore, са впечатлени от вокалната акробатика, на която е способен канадецът, но също и от невероятната му ритмичност. Самият LaBrie споделя, че от 16-годишен свири на барабани и развитото от там чувство за ритъм му е помогнало да влиза навреме в иначе заплетените фрази на Dream Theater. Това с особена сила важи именно за “Take the Time”, в чиито куплети барабанистът Portnoy съчетава умението си да свири неравноделни джазменски тактове с любовта си към музикални стилове като хип-хоп и фънк. В началото LaBrie е леко резервиран към предложението да се присъедини към групата, но в крайна сметка на останалите не им е трудно да го убедят. Единственото условие, което певецът поставя, е да не го карат да се мести от Канада в Щатите.
Записите
Вече с нов вокалист в редиците си, Dream Theater започват сериозна работа по следващия си албум. Някъде по това време музикантите подписват договор с лейбъла ATCO Records и отиват в Ню Йорк, за да запишат “Images and Words” в BearTrack Studios – собственост на саксофониста Jay Beckenstein, който изсвирва и емблематичния основен риф на баладата “Another Day”. С продуцирането на албума се занимава David Prater и макар сесиите да са продуктивни, процесът трудно може да бъде описан като гладък. Авторитарният работен маниер на Prater и намесата му в творческите решения на групата често срещат отпор от музикантите, а понякога се стига и до конфликти. Небезизвестни са пререканията на продуцента с Mike Portnoy по отношение на звука на барабаните. Въпреки желанията на последния, Prater не го слуша и действа на своя глава. В резултат ударната секция в “Images and Words” звучи осемдесетарски и е наблъскана с тригери. Portnoy и до днес твърди, че не понася този аспект от продукцията на албума. Prater влиза в сериозни пререкания и с Kevin Moore, а по това време клавиристът е една от основните творчески сили в Dream Theater. Забавни от днешна гледна точка са и коментарите му, че първоначално измисленото от Petrucci китарно соло в “Surrounded” прилича на неуспешен опит за копиране на Van Halen или че LaBrie във високите тонове звучи сякаш се прозява. Когато албумът най-накрая е завършен, David Prater заминава, без да се обади на групата. Музикантите са принудени да чуят за пръв път миксираната версия на “Images and Words” в отсъствието на продуцента си и до известна степен приемат това, което им е оставено. Но въпреки трудностите в работния процес, групата запазва добри отношения с Prater и по-късно му благодари за положения труд. Все пак именно той открива някои от фундаментите в звука на Dream Theater, които музикантите продължават да развиват и в следващите години.
В началото идеята е “Images and Words” да съдържа девет песни. Тук John Petrucci влиза в спор с лейбъла, който иска да премахне композицията “A Change of Seasons”, тъй като с нея дължината на албума надвишава един час, което би довело до редица проблеми както от гледна точка на комерсиализацията на продукта, така и на разпространението му във физически формат. В крайна сметка издателите надделяват, а 23-минутната епика се появява на пазара няколко години по-късно – през 1995-а в едноименното EP. Днес, след натрупания във времето опит, Petrucci признава, че взетото тогава решение е било правилно.
Албумът
“Images And Words” излиза официално на 7-ми юли 1992-ра година. Главоломният успех, който връхлита Dream Theater, обаче идва чак през август, когато сингълът “Pull Me Under” се появява в обработен радио формат. Песента е съкратена с няколко минути и към нея е заснето видео. Същото нещо групата прави и с “Take the Time” и “Another Day”, но единствено “Pull Me Under” успява да се добере до Топ 10 в класацията на Billboard. След това започват масови излъчвания по различни радио програми, както и в MTV. От там кариерата на Dream Theater тръгва нагоре. “Images And Words” е посрещнат с положителни реакции както от музикалната критика, така и от феновете. Албумът се появява в момент, в който рокът от 80-те е вече залязъл, а светлините на прожекторите постепенно започват да се насочват към Сиатъл и зараждащата се там гръндж сцена. По това време Dream Theater се оказват единствени по рода си. Старите групи като Yes и Journey променят и олекотяват звученето си. От друга страна младите представители на жанра – Fates Warning и Queensrÿche – съчетават прогресив с класически хеви метъл. Dream Theater обаче директно черпят вдъхновение от седемдесетарската прог музика и пренасят нейни осъвременени елементи в 90-те години. Типичен пример за това е мажорно звучащата “Surrounded”, която на места е сякаш извадена от дискографията на Rush.
До известна степен “Images And Words” прилича повече на дебютен, отколкото на втори албум. Този запис бележи стабилизирането на състава на бандата, която като че ли тепърва започва да оформя звука си. Той обаче ще бъде избистрен чак с третото издание – “Awake” (1994) – където Dream Theater вече сериозно започват да придобиват облика на прогресив виртуозите, които познаваме днес. Погледнат 30 години по-късно, “Images And Words” е разнообразен албум, който изобилства от различни влияния и посоки. Едва ли някой би очаквал, че именно хамлетската “Pull Me Under” ще се превърне в големия (и до известна степен единствен) хит на групата. Това е една от последно написаните песни за албума, а първоначалната идея е била и дължината ѝ да е малко по-внушителна, но музикантите решават да изрежат една от частите. Премахнатото тогава в последствие се превръща в солото на “Erotomania” от “Awake”. “Another Day” пък залага на по-баладично и мелодично джазово звучене. В тази песен John Petrucci пише за баща си, който по това време се бори с тежка болест.
Вече споменатата “Take the Time” е разделена между Petrucci, Moore и Portnoy, като всеки от тях пише по една определена част от текста. Подобна практика е нетипична за Dream Theater – при тях обикновено един човек пише цялата лирика. James LaBrie пък попада в интересна ситуация в студиото. Изглежда вокалистът може да се похвали не само с широк диапазон, но и с много силен глас. По време на записите, хващайки един от високите тонове на предприпева, LaBrie изпява частта толкова силно, че поврежда диафрагмата на микрофона.
“Metropolis Pt. 1: The Miracle and the Sleeper”
За мнозина това е най-важното произведение в дискографията на Dream Theater. Множеството части, преминаващи от една в друга, на места плавно, а на други – внезапно, изгражда познатия композиторски почерк на групата. Майсторското надсвирване между клавирите и китарата пък поставя основите на един от най-емблематичните моменти в по-сложните композиции на бандата. Разбира се, няма как да не се спомене и впечатляващото бас соло, за което John Myung споделя в редките моменти, в които говори, че всъщност не е нищо особено, тъй като е базирано на проста tapping техника, построена върху мажорния акорд „сол“. Да, звучи елементарно.
Благодарение на абстрактната си лирика, “Metropolis Pt. 1” дълги години е и обект на фенски хипотези по отношение на посланието. Най-интересната теория е, че песента разказва за Ромул, Рем и създаването на Рим. Текстописецът John Petrucci споделя, че песента е вдъхновена от документален филм, който е гледал. В него става въпрос за двама близнаци, разделени след раждането си и отгледани по различен начин – единият е израснал в обич, а другият – в пренебрежение. Тук се включва и второто заглавие – “The Miracle and the Sleeper”. По думите на Petrucci то е насочено към идеята, че всеки човек се ражда с някакъв потенциал и само от него зависи как и дали ще го реализира. Колкото до това, че е първа част, китаристът казва, че идеята е взета от Rush, които често правят препратки от една песен в друга. Самите Dream Theater към момента на издаванеto на “Images and Words” не са знаели дали изобщо някога ще се появи втора част.
Влиянието на “Images and Words”
Макар да не е концептуален, посланията в песните от албума позволяват изграждането на един цялостен лайтмотив, отнасящ се за непредсказуемите обрати и ситуации, в които животът ни поставя. Мрачните му окраски са елемент, който Dream Theater разширяват и развиват в следващите си записи, но оптимистичната нотка винаги се запазва.
“Images and Words” е труд, който може и да не е толкова значителен за комерсиалната музика, но има огромна роля за развитието на метъла. Някои от най-големите групи днес споделят, че Dream Theater и специално това издание са оказали огромно влияние в развитието им като музиканти. Наскоро Tuomas Holopainen от Nightwish каза в интервю, че “Images and Words” го е вдъхновил да се занимава с музика на професионално ниво. И в конкретния контекст няма да ни е трудно да му повярваме, предвид шедьоврите, сътворени от Kevin Moore зад клавишните в този албум. Чуй “Wait for Sleep” и ще се убедиш.
