Помните ли оная немска група с мощния метъл, с многото техно и поп примеси Eskimo Callboy? Е, те същите са Electric Callboy вече, ама си смениха името, понеже сега е модерно да се обиждаме от разни думи. Майтапа настрана, истината е, че това е рисковано движение, особено след набрана популярност.
Но има и друг фактор, който често медиите пропускат. Sushi – единият вокалист – не е вече част от състава, което промени не само облика, но също звука и тематиката на групата. Sushi обаче е талант и започна свой проект (Ghostkid), който буквално звучи като ония две-три носталгично-метафорични парчета от старите им албуми. Това се оказа благоприятно и за двете страни, защото освободи креативността на Esk…-ъм-Electric Callboy. Сега концепцията е абсолютен парти метъл, каквато беше и заявката. А на “Tekkno” се падна да го докаже.
Траклистът започва с два от най-големите хита в последните сезони, които напомнят точно какъв е звукът вече. Те служат не само като чудесна, мощна интродукция, но и като хитър маркетингов ход, за да могат хората да асоциират новото име с ония парчета, дето толкова време слушаха на repeat. Въпросните са зверски добри и ведри, и най-вероятно вече чути от вас, така че продължаваме напред с осем чисто нови композиции, които не сте чували до момента. И знаете ли кое е най-хубавото? Траклистът в действителност изглежда по-стегнат и мощен в този си вид, без разсейване в посоки като “немски рап” и “модерен метъл”. Все още има разнообразие: всяка от песните дърпа вдъхновение от различен тип техно и поп, като една от тях твърде адекватно пунтира Avril от 2002-ра. Nico Sallach е новият втори вокалист и се справя брилянтно не само певчески, но и в абсурдните роли, които групата му предписва в култовите клипове. По behind the scenes сегментите си личи, че се разбират зверски добре, което обяснява и защо вдъхновението ги удари така мощно. Самата музика звучи безкомпромисно като обработка, а компилацията в действителност формира един от-до party metal adventure, който може да придружи всяко метъл събиране вкъщи или на пейка. Вечното проклятие на концепции като тази е, че хомогенноста може да натежи към края на продължителността, но трябва да признаем, че Esk…-Electric Callboy са се постарали максимално да я излекуват. Или поне до “Hurrikan”, която без развлекателния си клип е доста по-семпла.
Друг състав, друго име, но групата е по-себе си от всякога. Онази мечта, която имаха при сформирането си, най-накрая е приела дефинитивната си форма и е готова да отвява глави. А най-хубавото е, че в резултат слушателите получават два проекта, на които да се кефят, и нищо не е изгубено.
Esk… – ех, значи – Electric Callboy (тия ги оставям в текста, защото действително така ги пиша) години наред показваха потенциал. “Tekkno” e доказателство на сбъдването на целите и мечтите, и че пътят, който минаваме, за да ги постигнем, има огромно влияние върху нас самите. Също е просто адски якият парти албум. Остава само да свикнем с името и всичко ще си дойде на мястото.
