Stratovarius са група, която отдавна не изненадва, и това е чудесно. От голямото си завръщане на сцената с “Polaris” до днес, те следват една непрекъсната и лесно проследима линия на развитие, ориентирана около модерен, съсредоточен звук с акцент върху песенното начало и запомнящите се мелодии. На фона меко казано съмнителните експерименти на колкото гениалния, толкова и обременен Timo Tolkki преди това, новото лице на групата се доказа като един от най-стабилните фактори в пауър метъла напоследък.

Цели седем години след отличния “Eternal” получаваме албум, звучащ като негово директно продължение. Да, “Survive” е предсказуем в огромна степен, но това е напълно в реда на нещата за банда с 35-годишна история и, което е далеч по-важно, тази негова черта по никакъв начин не отнема от очарованието му. Тук финландците спокойно изследват вече утвърдения си стил – няма следа от напрежение или стремеж към себедоказване, а само уверено и зряло музициране. Макар в записа да няма открояващи се хитове от калибъра на “My Eternal Dream”, той успява да поддържа постоянно високо ниво през своето едночасово времетраене.

Според нуждите на съответното парче, петимата съумяват да са драматични или приповдигнати, разгърнати или бързи, симфонични или прибрани. Отново чуваме първокласно съчетание на електроника, епични оркестрации и хорове, изкусни инструментални пасажи и забележителни припеви – всичко това осъществено с вкус и високо аранжорско майсторство. От ударни химни като “Survive” и “Demand” през закачливите евроденс мотиви в “We Are Not Alone” и осемдесетарското настроение на натрапчивата “Firefly” до небрежните прог заигравки във “Voice of Thunder” няма нито момент скука.

Stratovarius за пореден път не се оливат в прекомерна свирня – нещо, което състави с тяхното техническо умение често са склонни да правят. Солата на Matias Kupiainen и Jens Johansson присъстват в точната доза и само там, където наистина има нужда от тях, и това ги прави още по-ефективни. По-взискателният слушател би могъл да се заяде единствено за твърде продуцираните вокали на Timo Kotipelto, който иначе прави поредното си безупречно представяне – само чуй “Frozen in Time”.

“Survive” е уютен и ненатоварващ албум, в който можеш да се изгубиш с часове наред и който сякаш става все по-завладяващ с всяко следващо слушане. Прави чест на Stratovarius, че успяват да звучат толкова енергично и ентусиазирано на този етап от кариерата си. Младите банди все още могат да научат много от тях.