„Цирозата не е болест. Тва са го измислили докторите само за да накарат ората да спрат да пият“ – това е веруюто на монтанската траш машина Ciroza. Девет години след дебютния “Don't Try to Hide”, Валери, Каската, Хевито и Добри записаха “Ashes” напук на всичко, през което преминаха за последното десетилетие, а кои са четиримата музиканти и как вторият им студиен албум стана реалност, можеш да разбереш, ако прочетеш ревюто докрай.
Ciroza e създадена през вече далечната 2002-ра година в суровите дебри на ранния монтански ъндърграунд. В тези смутни времена мазето на общинския Младежки дом приютява Валери Геров (китара, вокал), Цветан Цветков (Каската) (бас) и Петър Светлинов (барабани). Триото започва да пише своя авторска музика още от началото на съществуването си. Стилът е пънк, текстовете са на български и благодарение на тяхната екзотична северозападна колоритност, групата бързо печели голям брой фенове. Същевременно кавърите, които Ciroza свирят по това време, до голяма степен предначертават бъдещите им авторски парчета. Slayer, Death, Sodom, Sepultura и всички останали членове на „Старата школа“ редовно присъстваха в сетовете на тогавашните пънкари. Първото участие на момчетата е през септември 2003-та година в Мездра, а останалото е история – редица концерти из целия регион, като най-(без)паметните са тези на Берксток, Театъра и клуба до банята, както е известно едно отдавна нефункциониращо помещение в Монтана.
Творческата зрялост на групата настъпва с трансформацията ѝ в квартет. Деян Видев се присъединява към Валери, Каската и Пешо през 2008-ма година и пет лета по-късно на бял свят се появява “Don’t Try To Hide”. Пънкът вече е надживян, текстове от рода на „Мада фака, дръва у барака“ са заменени със социално насочени лирики против войната и насилието, а петичкаджийските композиции, съдържащи не повече от четири тона, са еволюирали в рифове, изпълнени с триплети в стила на класическия траш метъл от 80-те. Всичко за момчетата върви добре до пролетта на 2016-а година. Тогава, на 21-ви април, ден преди концерт с местни банди в Монтана, барабанистът Петър Светлинов напусна този свят на едва 29 години. Въпреки шока, който всички изживяха тогава, Валери, Дидо и Каската продължиха да правят това, което обичат и могат най-добре. Зад барабаните застана Добромир Никифоров, който през 2005-а година за кратко е член на групата. Въпреки многото време, в което Добри не бе практикувал, каузата на момчетата го мотивира бързо да влезе във форма и да научи никак не лесните партии на предшественика си. Това се случи и когато изглеждаше, че вече нещата са се наредили по местата си, ритъм китаристът Деян Видев бе принуден да напусне групата заради проблеми с ръката. На негово място дойде Симеон Исаев. Хевито, както е познат новият китарист на Ciroza, е болен фен на бандата от дете, а преди да заеме сегашната си позиция, често свиреше на бас, когато Каската бе извън пределите на България.
Така след всички перипетии, “Ashes” бе издаден в студиото на Филип Наков – ProFi Records. Десетте песни, включени в албума, са плод на усилия, продължили близо десетилетие. Едноименното парче открива ударно изданието, последвано от може би най-тежката композиция – “Those Like You”. “Evacuation”, която на живо всички фенове сме свикнали да слушаме в двойно по-бързо темпо, затвърждава позитивните тенденции, а “Stop the War” просто не ни дава време да си поемем дъх. “Face the End” и “Chaos” са добре познати заглавия сред фен базата на монтанската четворка, а “Dead Soul”, “Addiction” и “Struggle”, “Blood and Pain” пък все още парят и тепърва текстовете им ще бъдат учени от местните меломани. Логичният финал на албума е поставен с лиричната балада “Lost a Friend”, посветена на Петър Светлинов.
Родният ъндърграунд е ниша, в която повече хора трябва да надникват от време на време, защото винаги може да изскочи нещо, което да ти хване ухото. Е, “Ashes” без никакво съмнение е заглавие, което попада в тази графа, така че му дайте шанс и си направете един чудесен коледен подарък, като си го поръчате!
