Отколешен принцип във физиката гласи, че природата не търпи празни пространства. Дори в космическия вакуум – това, което традиционно свързваме с отсъствието на каквато и да е материя – постоянно възникват и се анихилират взаимно виртуални частици. Правилото продължава да е в сила и в далеч по-големи мащаби от тези на квантовата механика: oт слягането на земните пластове през животинските поведенчески модели та чак до човешките социални конструкти.

Какво общо имат тези наблюдения обаче с третия албум на канадски мелодет състав, с който навярно се сблъскваш за пръв път? Отговорът се крие в корените и вдъхновенията му. Atavistia започнаха пътя си като отявлени епигони на Wintersun, но това не им попречи да се разпишат с един от най-впечатляващите дебюти за последното десетилетие. Последваха още две първокласни издания в рамките на шест години, а през това време някои лековерно продължаваха да чакат заветния “Time II”. Но дали Jari Mäenpää страда от психическо заболяване или вече откровено се гаври с феновете си, не е предмет на този материал. Важното тук е, че финландският гений има повече от достойни ученици, които не след дълго може и да го свалят от трона на епичния/симфоничен дет метъл.

При все осезаемите усилия за разнообразяване на стила в “The Winter Way” (2020), той в голяма степен си остана определен от исполинското наследство на вече споменатите Wintersun. “Cosmic Warfare” продължава по доста по-успешен начин стремежа му за измъкване изпод сянката на бащиците. Да, тук пак ще откриеш богатство от величествени оркестрации и скандинавски фолклорни мотиви, разгръщащи се върху амалгама от екстремен пауър метъл, по прогресарски разчупен дет метъл и щипка блекарска меланхолия. Само че сред всичко това вече личи характер и желание да се остави собствен и траен отпечатък върху физиономията на жанра.

Творческата и инструментална класа на групата е неоспорима. Там, където по-малко компетентни музиканти биха се оплели безнадеждно в изобилието от влияния и изразни средства, архитектът Mattias Sippola и сподвижниците му са изковали звук, който е не само хомогенен, но също така смислен и грабващ. Прескачайки между крайности на ярост и драматизъм – често неколкократно в рамките на една пиеса – те обединяват забележителна китарна работа, ураганни бластбийтове и героични хорове в една обща рамка на мелодично великолепие. Наистина, многобройните смени в темпото, преливания на теми и прочие композиционни засади правят парчетата непредсказуеми дотолкова, че до усещането за какофония понякога остава малко, но властващата над всичко емоция неизменно съпровожда слушателя през тази космическа епопея, карайки го да се връща в началото ѝ и да я изживява отново и отново.

“Cosmic Warfare” е сложен и многопластов опус, който трябва да се слуша с повишено внимание за максимален ефект, но усилията си заслужават. Atavistia демонстрират изключителен талант и амбиция, а успехът им изглежда само въпрос на време.