Колкото и да не им се харесва на някои хора, истината е, че най-важната фигура в Gloryhammer е Christopher Bowes. Всички останали са второстепенни, включително харизматичният комедиен образ на Angus McFife – главният герой в сагата, изигран от Thomas Winkler. Затова през 2021-ва, когато Gloryhammer решиха едностранно да се разделят с вокалиста си, малцина възприеха сериозно заканата на последния, че ще създаде своя група и общо взето ще види сметката на кораба-майка.
Очакванията осезаемо се понижиха, когато проектът Angus McSix беше обявен. Правиш връзката, нали? McFife, McSix… Изглеждаше като че ли новата група на Winkler ще възприеме изцяло визията и концепцията на Gloryhammer и ще се превърне в пауър метъл версия на Megadeth. Тъжно и безсмислено начинание.
Обаче щом подробностите започнаха да се разкриват, ситуацията се промени. Оказа се, че около Winkler са застанали няколко много сериозни музиканти, като особена важност тук има Seeb Levermann (Orden Ogan), който не само е главният композитор на музиката, но е и продуцент на албума. Другите участници са китаристката Thalia Bellazecca (ex – Frozen Crown) и барабанистът Manuel Lotter (ex – Rhapsody of Fire). Говорим едва ли не за супергрупа.
Всъщност концепцията и визията на състава са единственото, което доближава Angus McSix до Gloryhammer. Да, отново става дума за пауър метъл. Само че, съдейки по това кой има сериозната творческа роля, разликите са сериозни. Очаквано, в новата банда на Winkler композициите са китарно-ориентирани. “Angus McSix and the Sword of Power” звучи повече като веселяшки албум на Orden Ogan, отколкото като вдъхновение от Gloryhammer. Тук са многогласията и хоровите напеви, наследени от големите Blind Guardian и превърнали се в неразделна част от Orden Ogan. Почеркът на Levermann се усеща и в начина, по който е изградена китарната фраза, артикулацията и ритмичното съчетание на рифове и вокални линии.
Албумът е оформен според най-добрите традиции на пауър метъла. Всяка песен си има своя закачлива кукичка и всичко е измислено с идеята да се запомня лесно. Разбира се, налице са и някои напълно очаквани лирически куриози като “Sixcalibur”, “Just a Fool Will Play Tricks on Angus McSix” и “Laser-Shooting Dionsaur”, а откриващото парче “Master of the Universe” е директна провокация към Gloryhammer със строфите “Glory left my hammer / But now I wield the sword”.
Сравненията са неизбежни, особено когато само след месец очакваме Gloryhammer да отговорят подобаващо със своя нов албум. И Chris Bowes, и Seeb Levermann са уважавани музиканти и творци и определено беше любопитно да се чуе как вторият ще се представи, пишейки музика като тази в “Angus McSix and the Sword of Power”. Внушителните припеви, контрастиращи на тежки ритъм китари, са елементът, който направи Orden Ogan толкова харесвани. При Angus McSix същото нещо е налице. Въпреки смешната си на пръв поглед концепция, “Angus McSix and the Sword of Power” се оказа непретенциозно впечатляващ албум.
