Ревюта
Група: Necrophobic      Албум: Womb of Lilithu      Автор: Sharon      Ноември, 2013
Necrophobic - Womb of Lilithu (ревю от Metal World)

Сигурно се питате какво дели Necrophobic от бандите-копелета на Dissection. Говорим си за бездна, съизмерима единствено с усилията, вложени в дългогодишна история на постоянство и отдаденост към музиката в полза на първите. При все че оглавяваха фронта на шведския дет и блек метъл рамо до рамо с покойния Jon Nödtveidt, Necrophobic останаха в сянка и не достигнаха комерсиалния успех на съотечествениците си Watain (въпреки преднината от десетилетие). Именно отцепничеството им позволи да останат незасегнати от фактори като натиск от лейбъли и преса, раждайки шедьоврите “Darkside” и “Hrimthursum”.

Вълненията около групата рядко са повод за особена гордост. Скорошният разрив не прави изключение - обвиненият в домашно насилие вокалист Tobias Sidegård бе своевременно отстранен и докато феновете избираха страна в назряващия скандал, решението на шведите помрачи появата на седмия им албум. Едни предричаха края на групата, други спекулираха с възраждането на Dismember (заради напусналия по-рано китарист Robert Sennebäck) и сякаш никой не чу истински завета на Necrophobic. А те често имат последната дума.

“Womb of Lilithu” започва оттам, където ни остави “Death to All” преди четири години. Още преди симфоничното интро да добие плашещо Borgir-ски привкус, групата набързо ни връща обратно на земята – или дълбоко под нея, съдейки по нехуманните звуци в “Splendour Nigri Solis”. Няма съмнение, че слушаме албум на състав от висш ранг, какъвто е Necrophobic. С почти досадна лекота, те събират хеви, траш, блек и дет елементи в нечестива закваска, компенсирайки донякъде прекалената дължина на албума. Стържещи рифове, тътен и инфернални крясъци се превръщат в саундтрак към учебник по демонология – “Furfur”, “Asmodee” и “Marquis Phenex” ни срещат със скромна част от изчадията на Лилит, илюстрирана като мрачна богиня с доста перверзен усет за естетика. Техничарските сола отстъпват пред атмосферични пасажи и чисти вокали в окултната “Opium Black”, а злокобният Хамънд в “Infinite Infernalis” оповестява последния кървав ритуал за вечерта.

…или завинаги. Макар че задачата им е привидно изпълнена, Necrophobic са на кръстопът. Дали текущата им метаморфоза е последна, или подготвителна фаза от предстояща инвазия? И в двата случая, “Womb of Lilithu” е рядък пример за баланс между агресия и мелодичност. Перфектното оръжие.

Ревюта за 2017 година
Ревюта за 2016 година
Ревюта за 2015 година
Ревюта за 2014 година
Ревюта за 2013 година
Ревюта за 2012 година
Ревюта за 2011 година
Ревюта за 2010 година
Ревюта за 2009 година
Ревюта за 2008 година
Ревюта за 2007 година
Ревюта за 2006 година
Ревюта за 2005 година
Ревюта за 2004 година
Ревюта за 2003 година
« Обратно
Коментари   Коментирай!
от Val Kebed
Ново оръжие,нова идея.

www.metal-world.info © 2013
Изработка на уеб сайт