Tad Morose така и не получиха отговарящо на новаторството им признание, но въпреки това остават една от важните формации от 90-те години. С шест безупречни издания шведите изиграха ключова роля в оформянето на малък, но ценен поджанр като дарк пауър метъла, вдъхновявайки в различна степен степен звученето на групи като Brainstorm, Symphorce, Dark at Dawn, Manticora и редица други. Превъртаме лентата с десет години напред и стигаме до “Revenant” – творбата, натоварена с нелеката задача да застане достойно до култовите си предшественици и да утвърди обновения състав на Tad Morose.

Едва ли представлява особена изненада фактът, че “Revenant” не е типичният шведски пауър опус, който традиционно се опитва или да удави слушателя в океан от епичност, или да го разстреля с бързашко инструментално набиране. Порядъчно разчупен и с отчетлив акцент върху песенната ритмика, той е белязан от неприкрит стремеж да бъде наследено мрачното внушение на гениалния “Modus Vivendi”. Christer Andersson отново залага на това, в което бандата му винаги е била най-силна – рисуването на атмосферични, загадъчни пейзажи в умерено темпо. От друга страна, прекалената хомогенност на парчетата и липсата на изразена вариативност помежду им донякъде убива динамиката в записа. Бързо става ясно и че Ronny Hemlin, добре познат с вокалните си подвизи в Steel Attack, не е втори Urban Breed, но за щастие не се и опитва да бъде. Не толкова грандиозно, но напълно сериозно и технически компетентно, изпълнението му се вписва успешно в рифовото пиршество, поднесено от Andersson и Kenneth Jonsson, докато плътният, почти дуумаджийски бас дооформя звуковата мощ на албума.

Tad Morose очевидно не се стремят към чудеса от оригиналност на този етап от кариерата си, като вместо това предпочитат да развиват вече доказания си стил. “Revenant” може да не е шедьовър, какъвто мнозина очакваха, но има какво да предложи на търсещите нещо искрено и най-вече различно сред излишъка от безлична продукция в жанра.