През последните 12 години канадските дет метъл експериментатори Gorguts доброволно се бяха обрекли на забвение. При все че това никога не е било краят – не и окончателният – трагедията, която застигна групата, повличайки със себе си самоубиеца Steve MacDonald (барабани), попречи на китариста, вокал и главен ръководител Luc Lemay да продължи иначе непрекъснатите си изследвания в зоната на техничния дет метъл. Но Gorguts винаги са били там – в очакване на подходящия момент. И този момент дойде.

Трудно е да гледаш на “Colored Sands” различно от гигантския, смазващо силен, обгърнат в мистерия свръхестествен албум, който той безспорно е. Всъщност, трудно е да гледаш на “Colored Sands” по какъвто и да било начин, защото, освен че нещото очевидно е предназначено предимно за слушане, това е проект от мащаби, чийто реален размер не само ще остане вечна загадка, но и навярно е напълно способен да погълне човешкия разум. Канадецът, подкрепен от дуото на Dysrhytmia Kevin Hufnagel-Colin Marston и ударника на Origin John Longstreth, е съхранил уникалното усещане за древност, за някаква чуждоземна, космическа сила и, най-просто казано, онова абсолютно непогрешимо Gorguts чувство. Същевременно обаче не може да се отрече, че дистанцирането на групата от “Obscura” и “From Wisdom to Hate” – отново напълно съзнателно – е забележително.

Тридесетина секунди отнемат на отварящата “Le Toit du Monde” да демонстрира на какво е способен “Colored Sands” – точно след експлозивния риф песента се разпада в изкривени, нечестиви и неприкрито заплашителни звуци, плашещо напомнящи на късните Deathspell Omega. Но голямата красота на този албум не е в маниакалния му усет към детайлите – всичко се крие в точните пропорции. Величественият дет метъл и вихърът от дисонантни тонове са овладени чрез майсторско композиране и истински впечатляващи аранжименти. Така песни като “Forgotten Arrow”, заглавната или “Enemies of Compassion” са същинска стихия, но въпреки всичко - песни.

Luc Lemay никога не е криел изследователската страст, с която търси нови, недокосвани от него, или когото и да е, обекти, където да провежда своите “проучвания”. А те никога не са напускали измеренията на екстремния метъл. Така че докато “Colored Sands” продължава да бъде все същият подчертано експериментален албум, няма никакво съмнение, че преди всичко Gorguts отново са тук, за да върнат цялата мощ на дет метъла. Мисията е изпълнена.