"I'm never gonna have to pretend" – мотото, под което Korn създават музиката си. Да, те определено не се преструват, не спират да бъдат себе си и не се ограничават в стилови рамки; oтказват да излязат от своя собствен свят. Било то като пишат разбиващи психиката ню метъл и алтърнатив парчета, композират MTV хитове или пресъздават вдъхновени от Skrillex (а понякога възпроизведени от него самия) звуци, наподобяващи счупен миксер, Korn правят единствено това, което искат, без да се интересуват ни най-малко от чуждото мнение. Парадигмата за пореден път е разчупена с "The Paradigm Shift".
Някои мислеха, че Korn никога повече няма да бъдат онова, което бяха преди разтърсващата си трансформация с "The Path Of Totality", а други ‒ че групата е поела твърдо по пътя на актуалната мода. Оказва се, че нито едно от двете предположения не е вярно. Поне не и напълно. Новият албум на американците демонстрира, че промяната и "новото" могат да вървят ръка за ръка с миналото и добре познатото.
Още в първите няколко секунди на "Pray for Me" проличават характерните за Korn смазващи бас линии, способни да причинят аритмия и на най-стабилното сърце. Самата песен е като неиздаван бонус към "Untouchables" – радост за ушите на олдскуул феновете. В "Love & Meth" агресията е овладяна с ненатрапчиви електронни мелодии, които засилват емоцията, a в "Spike In My Veins" експлодират в синхрон с гласа на Jonathan Davis. "Mass Hysteria" e поредната препратка към "стария" Korn, но показва и тяхното израстване и вече улегналото им късно звучене. “Paranoid and Aroused” – колко типично за тях заглавие, нали? Музиката се оказва също толкова добре позната, но с по-плътен и балансиран звук. След средата на “The Paradigm Shift”, Korn ни припомнят, че рисковете и бягството от нормите са тяхна запазена марка. Парадоксално преливащата от електроника “Never Never”, която няма почти нищо общо с предхождащите я шест песни, звучи като неразделна част от албума и пасва идеално на цялостната му концепция, а следващите композиции следват една логична последователност. В “The Paradigm Shift” няма нищо излишно, прекалено или недостатъчно – нещо, което малко хора са очаквали и още по-малко смеят да признаят.
Дали заради завръщането на Brian "Head" Welch или пък не - звукът на "The Paradigm Shift" е в пъти по-твърд и в пъти по-Korn от този на предния им албум. Стъпвайки с единия крак в миналото и с другия в бъдещето, Korn ясно ни показват, че няма да забравят откъде са тръгнали, но няма и да спрат да вървят напред.
