Ревюта
Група: Alcest      Албум: Shelter      Автор: Shogot      Януари, 2014
Alcest - Shelter (ревю от Metal World)

Alcest съществуват от края на XX и началото на XXI век, но те преминаха през различни конфигурации – солов проект-трио-солов проект (отново) – преди да стигнат до точно този формат, в който ги познаваме днес. Междувременно единственият постоянен член, основател и идеолог на проекта, Stéphane Paut – човек, известен предимно под псевдонима Neige – без да пести време, изчисти и усъвършенства стила на Alcest. В резултат, цели осем години след създаването си и направлявана от един-единствен творец, проектът изобрети така наречения “метългейз” – динамичната смес от метъл, най-често блек, и шугейз; звуковия еквивалент на някой безумен сън и, по-важното, една от водещите тенденции в екстремната музика към настоящия момент.

Скоро след незабавния и в много отношения поразителен успех на дебюта от 2007-ма, “Souvenirs D’un Autre Monde”, отприщил цяла вълна от пъстроцветни групи-последователи, Alcest започна да “играе” на сигурно. С присъединяването на втори и последен член на борда, бившия барабанист на сънародниците им от Peste Noire и настоящ ударник на Les Discrets, Jean “Winterhalter” Deflandre, френската група – вече в пълния смисъл на думата – се възползва от набраната инерция мъдро, комфортно настанявайки се в своя собствена, неприкосновена ниша.

Последваха два “огледални” албума. Първо “Écailles de Lune” (2010), който вплете екстремните мотиви още по-силно изразено с бластбийтове и характерни за блек метъла изтерзани вопли, а след това и “Les Voyages de L’Ame” (2012), където парижкото дуо на практика не правеше нищо друго, освен да потърси логично обобщение на всичко, с което някой някога е свързвал Alcest. И тук идват два много важни момента. Първо, с всеки следващ албум Neige и спътникът му започнаха малко по малко губят от онази сензационност, съпътствала ги след появата на дебюта. И второ, с течение на времето “неприкосновената ниша”, в която се намираха, при всяко едно положение рано или късно щеше да стане притежание на друг/и. Точно това и се случи с появата на “Sunbather” (на Deafheaven) преди малко повече от половин година. И така, докато на мнозина едва ли ще им се иска го признаят, времето за промяна настъпи.

Записан в студио “Sundlaugin” под ръководството на пост-рок гуруто Birgir Jón Birgisson, “Shelter” е радикален албум. Докато в лирическо отношение Neige неминуемо ще накара слушателите си да се чувстват в свои води, с неземните, фантастични и невероятни разкази за междуизмерните му пътувания извън тялото, музикално Alcest вече не са метъл банда. Макар и в широк смисъл никога да не са били – поне не на първо място. Съблечен от блек елементите, които направиха досегашното творчество на французите и по-конкретно “Écailles de Lune” толкова интензивно изживяване, “Shelter” е дрийм поп и шугейз, пост-рок, но не и екстремна музика. Динамиката обаче остава ненадмината – осемте песни (в това число и церемониалната интерлюдия “Wings”) са едно константно движение с непрестанните приливи и отливи на океан от безподобна, извънземна енергия; в един момент си потопен на дъното, а в следващия вече плуваш към повърхността за глътка въздух. Защото именно това е убежището, за което намеква заглавието на албума.

В този ред на мисли, с цялостната си отвъд-метъла-природа “Shelter” не е някаква тенденциозна провокация или отблъскващ опит за комерсиализиране на група, която винаги е била и винаги ще си остане изкуство за тесен кръг от хора ‒ мечтатели и естети – това е есенцията на Alcest. Чистият, неподправен, автентичен звук на Alcest. Песни като “La nuit marche avec moi”, “L’eveil des muses” и (особено) колосалния десетминутен финал “Délivrance” достигат непознати досега мащаби. Дори за Alcest.

В сърцераздирателната красота на “Shelter” е закодирана цялата личност на Stéphane Paut. Това е, така да се каже, душата на музиканта. Но има и още нещо. То е свързано с тенденциите, които могат да се проследят в рамките на тези 45 минути вселенско безвремие. От една страна е онова невъзможно за объркване завръщане “към корените” – към непогрешимия Slowdive-звук, маркиращ апогея на шугейза в първата половина на 90-те. От друга обаче стои бъдещето на Alcest; дългия път, който Stéphane Paut или накратко Neige е призван да извърви. Само погледни към смайващия артуърк на “Shelter”. Но си сложи слънчевите очила. Защото бъдещето е светло.

Ревюта за 2021 година
Ревюта за 2020 година
Ревюта за 2019 година
Ревюта за 2018 година
Ревюта за 2017 година
Ревюта за 2016 година
Ревюта за 2015 година
Ревюта за 2014 година
Ревюта за 2013 година
Ревюта за 2012 година
Ревюта за 2011 година
Ревюта за 2010 година
Ревюта за 2009 година
Ревюта за 2008 година
Ревюта за 2007 година
Ревюта за 2006 година
Ревюта за 2005 година
Ревюта за 2004 година
Ревюта за 2003 година
« Обратно
Коментари   Коментирай!

www.metal-world.info © 2013
Изработка на уеб сайт