Новаторството в екстремните жанрове е все по-рядко срещано събитие, затова и феномени като шведите The Unguided следва да бъдат ценени заради суровия им талант и смелостта, с която го развиват. След като формираха някои от основните черти от образа на модерния метъл със Sonic Syndicate, тримата герои на настоящата история - Roger Sjunnesson, Roland Johansson и Richard Sjunnesson - продължиха да покоряват неизследвани територии и сега нанасят втори удар върху посредствеността, озаглавен "Fragile Immortality". Тъкмо с Richard, основен идеолог и текстописец на бандата, разговаряхме за всичко съществено от компютърните игри до свободата на личността.
С “Fragile Immortality” наистина сте създали нещо значимо, което ще се помни дълго. “Hell Frost” също беше специален албум, но този път сте надминали себе си.
Благодаря ти, много се радвам да го чуя! За нас 2014-а наистина започва доста силно с издаването на този албум – той беше завършен преди почти половин година и беше крайно време да го представим пред феновете.
Не са останали много уникални групи в съвременната метъл сцена. Умишлено ли се стремите към това да създавате нещо ново и да отивате там, където никой преди вас не е бил?
Определено се опитваме да мислим нестандартно в този проект. Аз, Roland и моят брат Roger сме създали доста албуми заедно и в един момент решихме, че не желаем повече да пишем парчета в някакъв автобус по време на турне. Искахме да има една обща нишка, преминаваща през музиката ни, илюстрациите и т.н. – с една дума, групата ни да има своя концепция, да създадем собствена вселена. Още преди да се появи “Hell Frost”, бяхме решили да направим трилогия от албуми и се радвам, че феновете приеха това толкова добре. Въобще, целта ни тук е музиката да идва от сърцата ни, докато в Sonic Syndicate пишехме по-скоро това, което бизнесът очакваше от нас. Може би наистина се опитваме да създадем нещо уникално – определено се различаваме от типичната модерна метъл банда, но ако човек не се вгледа внимателно под повърхността, понякога е трудно да забележи това.
Спомена вселената на The Unguided и след като ти си главният текстописец в състава, можеш ли да ми разкажеш нещо повече за нея? Кои са твоите герои и за какво се борят те?
Това е една наистина пространна и сложна история, а освен това е и доста нърдовска, хаха… Всички в бандата сме нърдове и обичаме такива неща. Всъщност текстовете ми са нещо като алтернативен дневник на собствения ми живот. С брат ми създадохме първата си банда около 2000-та година и до издаването на “Eden Fire” през 2005-а натрупах много преживявания. Исках да вмъкна всички образи, които срещнах през годините, в една фантастична история, която същевременно е метафора на важните моменти в живота ми. Специално “Fragile Immortality” се занимава с една група от паднали ангели, които обитават този свят от незапомнени времена. Те са прогонени от Рая, но въпреки това са безсмъртни и са принудени да живеят заедно, независимо дали го искат или не. В редиците им тече борба, защото част от тях са открили начини да заобиколят това безсмъртие – оттам идва и заглавието на албума. Едната армия, тази на 616-те, е водена от The Unguided, в другата са останалите паднали ангели, а действието се развива в последния човешки град, наречен Zion… За първия албум писах малко наизуст, но тъй като фабулата започна да става наистина сложна, този път я разписах подробно. Не знам дали някога ще я издам, но поне така ми помага в съставянето на текстовете. Грандиозният финал предстои в следващия албум, а какво ще го последва, дори аз не знам.
Ако човек слуша внимателно, би могъл да открие много препратки в текстовете ти. Например парчето “Unguided Entity”, ми се стори свързано с филма “Silent Hill”.
О, със сигурност не е било целенасочено. Вдъхновението при мен идва от всичко, което ме е впечатлило в някакъв момент - игри, филми и т.н. Възможно е някакъв момент от филма да ми е повлиял, но наистина няма директна връзка.
Стори ми се интересно, защото строфата “Fire Doesn't Cleanse... It Blackens” е директен цитат от филма.
Знаеш ли, когато попадна на някоя силна фраза във филм, сериал, игра, книга или каквото и да е, обикновено си я записвам като един вид източник на вдъхновение, от който мога да почерпя в по-късен момент. Не се случва толкова често, затова винаги гледам да съхраня подобни попадения. Този филм вече не е ли доста стар?
Да, излезе през 2006-а.
Може би съм запомнил фразата още тогава и съм я записал в някой от документите ми, за да изплува чак сега – четири албума по-късно, хаха… Гледал съм филма и сега като го каза, се сещам откъде е. Добро наблюдение!
Добре тогава, един подобен въпрос – има ли връзка между парчето “Granted” от новия ви албум и “Denied” от “Only Inhuman”?
Да, има доста препратки към “Only Inhuman” в целия “Fragile Immortality”. Погледни първия ни албум “Hell Frost” – заглавието му е очевиден антипод на “Eden Fire”. Исках да направя нещо подобно и този път, но да кръстя албума “Only Human” щеше да е твърде пародийно. Така измислих “Fragile Immortality”, което е доста по-силно име и в известен смисъл носи сходно послание.
Седем песни от албума следват историята, за която споменах, така че той е полу-концептуален. Първо се родиха заглавията, а след това започнах да мисля какви текстове биха им подхождали. “Denied” безспорно е най-популярното и обичано парче, което сме правили със Sonic Syndicate, така че реших за уместно да направя негова своеобразна противоположност под формата на “Granted”, където знаковата фраза “A situation like this…” се повтаря в припева. Много фенове хранят носталгия по старите неща на Sonic Syndicate, защото са ги вдъхновили във важни за тях моменти и затова понякога се опитвам да им върна същите емоции, които са изпитвали тогава.
Хората често ви наричат мелодичен дет метъл, но очевидно стилът ви е нещо доста по-комплексно. Какво мислиш за категориите в музиката изобщо?
Не ги харесвам. Повечето хора се опитват да вкарат групите и музиката им в някакви рамки, може би за да им е по-лесно да ги категоризират в магазините. Не мисля, че “мелодичен дет метъл” е правилният етикет за нас, при все че Napalm Records ни рекламират като такава банда. Ако попиташ хората от групата, по-скоро биха казали просто “мелодичен метъл“, което е доста общо определение и може да включва всякакъв вид звучене. Определено имаме мелодет елементи, но също така имаме пауър метъл черти, метълкор влияния и други. Всяко парче има свой характер и често се различава от останалите.
Според мен ти и Roland сте най-силната двойка вокалисти в модерния метъл. Гласовете ви си пасват перфектно, особено в новия албум. Отне ли ви дълго време да се нагодите един към друг?
И аз мисля често по този въпрос. Съществува една динамика, която се ражда от съчетанието на гласовете ни. Трудно ми е да я обясня, но винаги я е имало. Пял съм и с други “чисти” вокалисти – например през последните години от престоя ми в Sonic Syndicate – но просто не е същото, няма го този ефект, който постигаме заедно с Roland. За “Fragile Immortality” се потрудихме здраво върху вокалите. Не искахме да имаме някой нетърпелив продуцент, който постоянно да ни опява, че е време да приключваме за деня, понеже е станало време за вечеря. Този път аз и Roland се продуцирахме взаимно и това се оказа изключително сполучливо решение, защото всеки от нас има много идеи и наблюдения за гласа на другия. Работихме много по ритмиката, хармониите, самото произнасяне на звуците… Бяхме напълно свободни да експериментираме в една креативна атмосфера.
Roger все още ли е основният композитор, или всички допринасяте в писането на музиката?
Определено всички допринасят, но той създава рамката на всяко парче. Henric измисли доста рифове този път, а и те двамата имат доста сходни стилове на композиране, така че работят добре заедно. Roger е ориентиран повече към метълкора и мелодичните жанрове, докато Henric е от дет метъл школата. Roland също обогати песните със страхотни китарни сола и им придаде дълбочина. В Sonic Syndicate не смеехме да изследваме подобна насока, но сега това е много важно за нас и ни отличава като група.
Всъщност нямах представа, че Roland свири толкова добре, докато не излезе “Hell Frost”.
Да, това е срамота, защото винаги е бил невероятен китарист. Имахме едно соло в песента “Red Eyed Friend” от “Love and Other Disasters”, което той свири… Roland открай време е почитател на Yngwie Malmsteen, Steve Vai и подобни величия, но тъй като притежава толкова силен глас, вниманието винаги е било насочено към това му качество. Когато създадохме The Unguided, той много настояваше да свири на китара, което беше добре дошло за нас, тъй като така нямаше да се раздува излишно съставът. Всички останахме удивени от уменията му – знаехме, че е добър, но не чак толкова!
Hansi Kursch от Blind Guardian пее в новата версия на “Deathwalker”. Как се свързахте с него и той фен ли е на музиката ви?
Не знам дали е точно фен, но определено оценява това, което правим. Аз, от друга страна, съм огромен фен на Guardian – те винаги са били любимата ми група. Свърза ни един барабанен техник, който работеше за тях, а преди това беше с In Flames по време на турнето ни с тях. От него откраднах e-mail адреса на Hansi и след като му пратих достатъчно “любовни” писма, най-сетне се срещнахме на фестивала Tuska през 2011-а. Там едва събрах смелост да го попитам дали би искал да пее в някоя от песните ни, като през цялото време треперех и завалях думите. Той веднага се съгласи, но единственото готово парче, което имахме тогава, беше “Deathwalker”, затова му го изпратих. Дори след толкова време продължих да си представям неговия глас в тази песен, а и тя има много подходящ фентъзи текст, близък до темите на Blind Guardian. Hansi беше зает покрай изданието “A Traveller's Guide to Space and Time”, но един ден просто видях писмо от него, в което ми беше пратил вокалите си към “Deathwalker”. Слушах ги в акапелен вид с часове, докато приятелката ми просто не изключи компютъра от контакта, хаха. Това си беше сбъдната мечта за мен!
Отново си сътрудничите с дъбстеп DJ-я Zardonic. Той ли ви откри първи, или вие него?
Това също е забавна история. Henric свири в още една банда, наречена Cipher System, а те са работили със Zardonic в един от старите си албуми, някъде през 2004-а година. Та след като издадохме “Hell Frost”, Henric ми спомена, че познава невероятен DJ, който много харесва музиката ни и решихме да пробваме нещо съвместно. Така се появи ремиксът на “Phoenix Down”, който пожъна огромен успех – на мен дори ми харесва повече от оригинала! Хората го използваха в много гейминг клипове и монтажи, най-вече към играта Counter Strike – така събра милиони гледания. Виждайки това, решихме да повторим експеримента и в този албум. Zardonic ремиксира две от парчетата ни, а ние записахме вокали и китари към една негова песен, наречена “When All the Seraphim Cry”.
Направихте жестоко видео за “Inception”! Ще има ли още клипове към песни от “Fragile Immortality”?
Леко надвишихме бюджета с този клип! Беше масивна продукция и се забавлявахме много, но струваше един куп пари, така че лейбълът едва ли ще ни отпусне средства за второ подобно видео. Ще видим как ще се приеме албумът – ако е много успешен, нищо чудно да заснемем още някое. Не знам дали ще успеем да надминем това ниво на зрително богатство, когато се появи третият ни албум, така че е възможно да се върнем към стария пърформънс-ориентиран подход.
Бих се радвал да заснемете клип към “Eye of the Thylacine”, например…
Да, това е страхотна песен и би могло да се получи интересно видео към нея. Възможно е да си налучкал нещо тук – ако има втори сингъл, много е вероятно да изберем точно нея, защото е толкова емоционална и има наситена атмосфера. Всъщност Henric предложи тъкмо “Eye of the Thylacine” за клип, когато получихме финалния микс на албума. Обичам всички парчета в него, но това е наистина специално и се отличава.
Сигурен съм, че вече си отговарял достатъчно пъти на този въпрос, но все пак какво се случи в лагера на Sonic Syndicate преди няколко години?
Хаха, вече по-рядко ми го задават, но по времето на “Hell Frost” наистина беше основният въпрос. Твърде много аспекти в тази банда не бяха наред. Имаше организации, които работеха за групата и взимаха решенията вместо самите нас. Същевременно съществуваха доста търкания между някои членове, налице беше и проблем с общуването. Като добавим и това, че прекарвахме твърде много време заедно в автобуса по време на турне, атмосферата постепенно стана нетърпима. Не бяхме открити помежду си и нещата в крайна сметка се сринаха. Изобщо не се спогаждах с мениджъра ни, защото той фаворизираше определени хора от състава и в резултат на това някои получаваха много информация, докато други оставаха на тъмно. Да не говорим, че цялата история с “We Rule the Night” беше една голяма подигравка. Донякъде дори съжалявам, че изобщо участвах в създаването на този албум. По време на записите му седнах с Roger и проведохме сериозен разговор за случващото се, като стигнахме до извода, че не това сме искали за тази банда, когато я основахме. Идеята ни винаги е била това да бъде истинска метъл банда, а пред очите ни тя се превръщаше в някакъв поп/рок хибрид. Аз напуснах веднага след лятото на 2010-а, докато Roger остана още малко, защото му беше трудно да изостави рожбата си. Заради всичко това в мен се бяха натрупали толкова негативни чувства, че направо намразих личността, в която тази група ме превърна. Сега, когато съм заобиколен от хора, които обичам, всичко е чудесно. Нямаме мениджър, сами взимаме решенията и това ме прави щастлив човек.
Честно казано, вече не виждам смисъл да продължават като група.
Ако погледнеш “We Rule the Night”, половината от него е написана от Nathan и Robin, а другата – от мен и Roger. Метъл парчетата са наше дело, а поп/рок нещата са техни. Смяната на Roland бе голям удар за феновете, а и промяната в стила беше доста драстична - накараха ни да сменим концепцията си в една по-комерсиална поп насока. Две подобни промени само в рамките на един албум просто крещят “Бедствие!” Още тогава Sonic Syndicate загубиха много фенове, а сега те са с нас в новата ни банда, защото тя е израз на всичко, което искахме да постигнем в Sonic Syndicate. Ще се учудя, ако новият им албум не е наистина тежък и сериозен, в опит да се върнат към това, което са загубили. Искрено се надявам нещата да се получат за тях.
Знам, че Mikael Stanne е основният ти вдъхновител, що се отнася до вокалите. Кои други певци са ти повлияли?
Mikael е основната причина да започна да пея по този начин, а и въобще съм голям фен на Dark Tranquillity, дори съм имал честта да съм с тях на турне. Също така обожавам The Crown и At the Gates, така че Tompa Lindberg ми е повлиял много. Ако питаш който и да е харш вокалист в Швеция на кого би искал да прилича, всички казват: “Tompa!”, хаха. Но в крайна сметка няма смисъл да се мъчиш да звучиш като някого, когато просто можеш да бъдеш себе си.
Не е тайна, че си запален геймър. Какво играеш напоследък?
В момента съм потънал в StarCraft II: Heart of the Swarm. Винаги съм бил огромен почитател на игрите на Blizzard. Играя на World of Warcraft откакто излезе, а с брат ми някога се разбивахме от игра на оригиналния Starcraft по модем в къщата на родителите ни. Diablo I и II бяха невероятни, докато третата част ми се стори малко скучна – надявам се да я постегнат в експанжъна. Също така имам Playstation 3 и наскоро си купих Battlefield 4. Едно време бях маниак на тема Quake, но шуутърите сякаш вече не са това, което бяха.
А случайно да харесваш игрите от поредицата Legacy of Kain? Обложката на “Nightmareland” поразително прилича на нещо от света на Nosgoth.
О, да! Наскоро ми зададоха същия въпрос. Голям фен съм на Soul Reaver и Defiance, но идеята за тази обложка не беше моя. Нашият китайски художник също е геймър и знае колко харесвам тези игри. Та след като му дам някакви базови идеи за дадена обложка, той често рисува неща, които ме връщат в детството ми, в най-запаления ми геймърски период. Според мен той се опитва да ме впечатли с познанията си на тема игри – има нещо като мълчаливо надиграване между нас, хаха. Той е изключителен художник и става все по-добър. Даже вече е готов с обложката на третия ни албум, както и с обложките на няколко сингъла – нямам търпение да ги покажем на хората!
Вие постоянно се опитвате да сте максимално близо до феновете си – отговаряте на писма, пишете блогове, сами управлявате Facebook страницата си. Малко групи, които веднъж са пробили, имат такова отношение.
Повечето банди имат твърде високо мнение за себе си – смятат се за рок звезди, а всъщност не са нищо подобно. Ние не се приемаме много на сериозно, просто се опитваме да се забавляваме. Дори да станем изцяло професионална банда, музиката винаги ще си остане и наше хоби, което вършим за удоволствие. Този синдром уби Sonic Syndicate – всичко започна като хоби, хобито прерасна в постоянна работа, а работата на свой ред стана скучна. Сега се опитваме да съхраним страстта и ентусиазма.
Преди време ти работеше като електротехник. Не стигат ли парите от бандата?
Не и за стандарта на живот, към който се стремим, хаха! Бандата печели добре, но реинвестираме всичките си приходи от нея. Според мен това е правилната философия – да държиш личния си живот и икономиката на групата отделени. Много от по-малките банди в крайна сметка фалират, защото харчат приходите си за лични нужди. В един идеален свят щяхме да можем да се издържаме само от музика, но все пак сме пет души със семейства и ни се налага да работим, за да си плащаме сметките. Не се опитваме да експлоатираме бандата – правим по някой концерт през уикендите и толкова.
Как лично ти разбираш това никой да не те води в живота (да си unguided)?
Това означава да имаш GPS, който не работи, хаха! Всъщност идеята е сам да контролираш живота си. Поне в Швеция, ако наистина искаш да стане нещо от теб, има достатъчно начини и средства да го постигнеш. В повечето случаи хората просто са прекалено мързеливи, за да го направят. Човек трябва да може да вземе нещата в ръце и да е щастлив. Не казвам да пратиш шефа си по дяволите или нещо подобно, но ако наистина имаш цел, най-вероятно има как да я постигнеш, дори да се наложи да направиш неща, които не си вярвал, че можеш.
