Ден след ден светът бълва музикална продукция. Чак е плашещо колко време трябва да отдели човек, за да е “в тон” с всички новости дори само в любимия си жанр. А когато говорим за метъл и рок, сигурно на всеки час някой някъде записва нов албум. И как да отсеем качеството от количеството? С късмет и много ровене в Интернет, може би.
Тук ще стане дума за един дебют – “Devil in the Lake” на Emperors and Elephants. Зад това наглед странно име се крият петима музиканти от САЩ (и в частност Чикаго), които имат доста стаж в местни групи, но определено Emperors and Elephants ще е техния голям пробив. Формирали се през 2010-а година, тези момчета са изчакали доста време за дебюта си, и определено е имало защо.
Песните са 12, стилът е модерен хард рок, но си личи, че музикантите са слушали музика от 90-те, най-вече гръндж, а и със сигурност класическите рок групи не са им чужди. Можем да сложим Emperors and Elephants редом до банди като Alter Bridge, Shinedown и, с някои уточнения, дори до Nickelback (ако гледаме само най-новата продукция на известните канадци).
След силното начало с “Bring It Down”, “Who You Are”, “Your Will” и “Man of God”, албумът завива към малко по-баладични моменти, които се съдържат в “Hit of Red”, за да се върне към здравия хард рок с “Dead Sleep”, която носи приятни асоциации с Godsmack. В “Change” вокалистът Jesse Andrews показва истинско майсторство, присъщо повече за хард рок певец от 80-те години. Следва кавър на небезизвестната “Wicked Games”, който всъщност звучи доста добре. “Ghost In the Mirror” е баладично парче, където отново чуваме прекрасно пеене, “You and I” си е откровена и прочувствена балада. Финалът идва с доста индъстриъл звучащата “M. O. G. Duperman Remix”, която обаче е учудващо на място и кара слушателя да пусне албума отново.
С “Devil In the Lake” чикагската петорка Emperors and Elephants дава заявка за сърцата на всички фенове на модерния хард рок в целия му блясък. Парчетата са изсвирени чудесно; семпли са, но не и скучни; няма песен, която да надхвърля пет минути; всичко е направено както трябва за такъв запис. В днешно време да чуеш толкова силен дебют е рядкост, а когато силата му е комбинирана и с подчертана отдаденост и желание от страна на музикантите да представят песните си адекватно, то албумът от добър става задължителен. А още е едва януари. Може би 2014-а година ще е доста силна за тежката музика.
