Интервюта A | B | C | D | E | F | G | H | I | J | K | L | M | N | O | P | Q | R | S | T | U | V | W | X | Y | Z
ABSTRACTION
Автор: Светъл
03 Февруари, 2014
Интервю с ABSTRACTION

С дебюта си “End of Hope” група Abstraction показва, че в България може да се направи истински качествен прогресив метъл албум. Ето какво сподели Павел Серафимов – клавирист и китарист в тази петорка от Златица, както и отдаден фен на българската метъл сцена…

Здравей! Албумът наистина ми хареса и ще те помоля да кажеш няколко думи за групата - кои сте, откъде сте и от колко време сте заедно?

Радвам се да го чуя. Групата съществува от 2009-а година под името Chronology. От едно много малко градче сме - Златица. Първоначално свирихме кавъри, но през 2011-а решехме да не си губим повече времето и да започнем да правим авторска музика. Тогава сменихме и името.

Как се прави група в малък град като Златица и имате ли други групи там?

Не мога да преценя... По-скоро е трудно, макар че имаме традиции. За петхиляден град от средата на 90-те досега няма момент, в който да не е имало рок-група в града. В момента ние сме единствената банда в градчето.

Сами ли се финансирате?

Абсолютно, засега. В момента се опитваме да намерим спонсор за издаването на албума на дискове, но и да не намерим, пак ще го издадем.

Наистина, време е да поговорим за “End of Hope”. Ще се върнем на вас като цяло след малко. В албума правят сериозно впечатление няколко неща. Къде намерихте този певец? Едно, че пее прекрасно и второ, че произношението му е наистина на висота.

Ха-ха, интересното е, че ние постоянно го критикуваме точно за произношението. А откъде го намерихме… то в такова малко градче всички се познаваме. Всъщност ние сме свирили заедно преди в друга група.

Второто, което ми прави впечатление, е точното времетраене - 48 минути ми се струва оптимално, защото у слушателя остава прекрасно впечатление и желание да чуе още и още. Имахте ли ясна идея колко точно ще е дълъг албума?

Първоначално нямахме идея колко ще е времетраенето му. Като започнахме записите, едно от парчетата - "Requiem for a Dead Planet", още не беше измислено като цяло. Само някои от рифовете бяха готови.

Как се прави такава сложна и същевременно разнообразна музика? И кой е най-деен в композирането?

Благодаря за това, че я определяш така. А как се прави, не знам дали мога да го обясня. Иначе за композирането - три парчета са на барабаниста ни Антонио, едно е на китариста Диди и останалите четири са мои.

Колко от вас са с музикално образование?

Може да се каже, че всички сме самоуки. Разбира се, имаме подготовка в разни музикални школи, но никой не е завършил музикално училище.

И как решихте стилът ви да е точно такъв? Предполагам това, че сте фенове, си е изиграло ролята, но не смяташ ли, че в България не са много слушателите на такова прогресив звучене?

Да, всички сме малко или много фенове на прогресив метъла. Сигурно си прав за броя на феновете точно на такъв стил в страната.

Не знам, дано да греша. Още нещо, което прави впечатление в “End of Hope”, е честата смяна на ритъм и мелодии и това, че песните приличат по-скоро на цялостно завършени истории и биха били доста добър саундтрак на филм. Кой би искал да изиграе главната роля в такъв филм и какъв ще е жанрът?

Ха-ха, да - за модерните напоследък апокалиптични филми. Може би Шон Конъри в ролята на "Last man on Earth".

Идеално звучи. Ако има бюджет, може ли Кристофър Лий да му партнира?

Естествено.

Не мога да не те попитам за края на албума (последното парче се нарича “Same Again”). Струва ми се някак отворен. Това ли сте целели?

Не точно, но един ден барабанистът ни Антонио донесе парчето и веднага ни допадна. Всъщност основния вокал в "Same Again" си го пее той. С времето си дадохме сметка, че е станало почти като традиция в прог метъла да има по едно подобно парче в албумите.

Мислили ли сте да запишете цяла версия на албума на български? Понеже колкото и да е добър г-н Медаров в произношението, не мога да си кривя душата - българската версия на “Wolf” ме накара да настръхна, че и за малко да се просълзя.

Не, не сме мислили. Пък и ти нали каза преди малко, че в България няма много фенове на този вид музика?

Може би с един албум на български, биха се появили повече, знам ли...

Ами, някои го правят, не знам. Но на мен ми звучи по-добре така. Иначе и в групата имаше привърженици на идеята българската версия на "Вълк" да влезе в албума, но мнозинството печели.

Ти свириш на китара и клавир, а как стои въпросът, когато свирите на живо?

Когато има нужда от две китари, свиря на китара, а през останалото време си гледам клавишите (смее се).

Кажи по няколко думи за останалите от групата - вече стана дума за вокала Младен Медаров, представи накратко другите.

Да, Младен ни е вокал, а в "предишния си живот" беше басист. Китаристът е Данаил (Диди) - единствения член на групата, който "бяга от микрофона като дявол от тамян". Басистът ни е Ивайло - кошмара на английските политици, в момента работи и живее в Лондон. Антонио е барабанистът, а в "свободното" си време е клавирист на една банда от София - Destination Rock.

Какво ви вдъхновява?

Лично мен - музиката на други групи и класическата музика.

Животът?

О, не бих казал, че точно в милата ни Родина животът е много вдъхновяващ.

Интересуваш ли се от политика?

Да, следя нещата и ми е болно, като виждам хората да крещят и да няма кой да ги чуе.

А вие четиримата, останали в България, в Златица или в София работите?

Антонио работи в София, останалите сме в Златица. Без Ивайло, разбира се, той си е в Лондон.

Нека да завършим с няколко въпроса с положителен заряд. Кои са трите ти най-любими групи?

Въпрос с много променлив във времето отговор :) В момента бих посочил три български -Violentory, Wartime и Ювиги, а от чуждите - Ayreon и напоследък Haken, Orphaned Land.

А кой беше последният албум, който си пусна?

Пак е на българска група. В момента слушам “Rise” на Fanagoria.

Планирате ли концерти през тази година и къде?

В момента търсим репетиционна, защото старата се наводни. Като решим проблема, ще започнем подготовка за живо представяне на албума. Засега още нищо не сме планирали.

Последното не е въпрос, а няколко финални думи. Благодаря за отделеното време и се радвам, че има такава група в България. Пожелавам ви лични и творчески успехи и дано направите втори (и трети, и четвърти, и пети) албум. Завърши с няколко мъдри думи, подходящи за прогресив метъл музикант.

Ха, мъдри думи. Слушайте добра музика и не забравяйте бирата.

« Обратно
Коментари   Коментирай!

www.metal-world.info © 2013
Изработка на уеб сайт