Ревюта
Група: Dimmu Borgir      Албум: Death Cult Armageddon      Автор: Warrior Of Ice      Септември, 2003
Dimmu Borgir - Death Cult Armageddon (ревю от Metal World)

Половин година след английските си “конкуренти”, другите претенденти за трона на блек метъла – норвежците Dimmu Borgir - се отчетоха с резултата от неколкомесечната си работа в студио Fredman, носещ красноречивото заглавие “Death Cult Armageddon”. Няма да се впускам в пояснения за абсурдността на измисленото от някои “фенове” противопоставяне между Dimmu и Cradle, след като иде реч за две толкова различни и ушевидно неинтересуващи се една от друга банди. Достатъчно е да се отбележи, че новото отроче на секстета напълно оправдава, че дори и надминава огромните очаквания, които шедьоври като “Spiritual Black Dimensions” и най-вече “Puritanical Euphoric Misanthropia” нямаше как да не генерират. Най-радващото е, че групата не е попаднала в капана на славата и все още се води от новаторството, вместо да лежи на стари лаври. “Death Cult Armageddon” е най-симфоничният и експериментален албум на Dimmu Borgir от класическия “Enthrone Darkness Triumphant” насам; сякаш само “Cataclysm Children” е песента, издържана в стария техничарски дух на “Puritanical…”.

В контраст с предшественика си, новият запис се гради не толкова върху разнообразните китарни постройки, колкото върху мелодичните оркестрации. По Вагнерски мощни и величествени, тъкмо те придават демоничната атмосфера на този своеобразен саундтрак към апокалипсиса. Защото в “Death Cult Armageddon” всичко е апокалиптично – музика, визия, текстове, внушения. Своята кулминацията творбата достига в “Unorthodox Manifesto”, чиято интродукция представлява звука от маршируващи сред бойното поле войскови части, скандиращи хорово “Hail Satan!” на фона на автоматичен огън и бомбени експлозии. След което бива отприщена всепомитаща вълна от зловещо великолепие… Текстовете (два от които – на норвежки) в голямата си част са дело на Silenoz, който отново ни предлага интелигентни философски откровения. Този път на преден план са изведени войната и отколешният човешки стремеж към самоунищожение, но “археретикът” не е пропуснал по Ницшевски да преплете в тези теми и критика към религията, подтикваща индивида към “праведна” псевдодобродетелност. Противно на надеждите ми, в албума имаме възможност да се насладим на страхотния глас на басиста Vortex само в две от песните - затова пък участията му са на възможно най-точните места. Картечните изстъпления на Nick Barker за пореден път впечатляват, макар барабаните в “DCA” да не са изнесени на толкова преден план. Звукът е някак си по-плътен и хомогенен, отколкото в предишния запис, но все така кристално ясен и отчетлив. Сред приятните изненади в албума е и гостуването на “безсмъртния” Abbath в песните “Progenies Of The Great Apocalypse” и “Heavenly Perverse”.

Накратко, Dimmu Borgir не спират да се развиват като композитори и музиканти, сами надхвърляйки каноните на един жанр, създаден до голяма степен от самите тях. Обединяващ много от познатите елементи в звученето на групата и същевременно внасящ много нови такива, “Death Cult Armageddon” е категоричен връх в досегашното й творчество.

Ревюта за 2017 година
Ревюта за 2016 година
Ревюта за 2015 година
Ревюта за 2014 година
Ревюта за 2013 година
Ревюта за 2012 година
Ревюта за 2011 година
Ревюта за 2010 година
Ревюта за 2009 година
Ревюта за 2008 година
Ревюта за 2007 година
Ревюта за 2006 година
Ревюта за 2005 година
Ревюта за 2004 година
Ревюта за 2003 година
« Обратно
Коментари   Коментирай!

www.metal-world.info © 2013
Изработка на уеб сайт