Ревюта
Група: Children of Bodom      Албум: Hate Crew Deathroll      Автор: Warrior Of Ice      Януари, 2003
Children of Bodom - Hate Crew Deathroll (ревю от Metal World)

Четвъртият дългосвирещ албум на северняците Children Of Bodom завари много от феновете им неподготвени. След разтърсващия дебют “Something Wild” и последвалите го неокласически шедьоври “Hatebreeder” и “Follow The Reaper”, човек би очаквал групата да продължи като че ли ясно очертаната посока на музикално развитие с някоя свръхскоростна и мелодична пауър/траш/блек вакханалия, гарнирана с неизменните елементи от класическата музика. Верни на експериментаторския си дух, който ги превърна в една от най-оригиналните съвременни метъл групи, Children Of Bodom ни поднасят нова изненада, отърсвайки се изцяло от хеви/пауър влиянията и загребвайки дълбоко от сферата на техничарския мелодичен дет. Не си правете прибързани изводи, че бандата се е втурнала да копира актуалната в момента шведска школа – нищо подобно. Финландците още преди години можеха да станат новите In Flames, да правят препрочити на един и същ албум всяка година и да се превърнат в най-успешната банда в жанра.

В “Hate Crew Deathroll” се откриват немалко влияния от Annihilator и Carcass, смесени по неповторим начин с характерното звучене на Children Of Bodom. В този ред на мисли е съвсем закономерно решението на Alexi Laiho и компания да наблегнат в новия си албум на рифовата структура на песните – нещо, което очевидно избягваха досега. Творбата е украсена с изключително свежи китарни хрумвания, подплатени от осезаемото, но ненатрапчиво клавирно присъствие на другия герой в групата – Janne Wirman. Съставът умишлено е наблегнал върху цялостното внушение на песните, а не толкова върху инструменталните демонстрации. Все пак типичната за бандата виртуозност, превърнала се в тяхна запазена марка, блести отново – макар соловите акции да не са така изобилни, както бяха в “Hatebreeder”, Alexi отново заслужава овации за точно премерените си унищожителни включвания. Вокалите му също са на нужното ниво – без да изпъква с изумителни качества, гласът му пасва идеално на музиката, а текстовете както винаги са пропити с присъщия цинично-майтапчийски привкус. Още от първото парче “Needled 24/7”, през бичкии като “Bodom Beach Terror” и “Triple Corpse Hammerblow” и смазващото “Angels Don't Kill”, до закриващата спийд лудница “Hate Crew Deathroll”, албумът не дава и миг спокойствие на слушателя. Тъкмо напротив, даже го подтиква към злоупотреба с repeat функцията на уредбата…

Ревюта за 2017 година
Ревюта за 2016 година
Ревюта за 2015 година
Ревюта за 2014 година
Ревюта за 2013 година
Ревюта за 2012 година
Ревюта за 2011 година
Ревюта за 2010 година
Ревюта за 2009 година
Ревюта за 2008 година
Ревюта за 2007 година
Ревюта за 2006 година
Ревюта за 2005 година
Ревюта за 2004 година
Ревюта за 2003 година
« Обратно
Коментари   Коментирай!

www.metal-world.info © 2013
Изработка на уеб сайт