Интервюта A | B | C | D | E | F | G | H | I | J | K | L | M | N | O | P | Q | R | S | T | U | V | W | X | Y | Z
DELAIN
Автор: Sharon
19 Февруари, 2014
Интервю с DELAIN

След правни проблеми с бившия си лейбъл и недотам добре приет трети опус, холандците Delain имат какво да доказват. “The Human Contradiction” е много повече от извинителна бележка след “We Are the Others” – дискът притежава всичко необходимо, за да разкърши устоите на модерния симфоничен метъл. Той е по-тежък, мрачен, мелодичен и бележи еволюцията на групата. Отзивите ни са добре дошли за чаровницата Charlotte Wessels.

Ти си сред първите журналисти, слушали целия запис, така че благодаря за отзивите! Не започнахме да композираме с идеята да променяме звученето си. “We Are the Others” е единственият ни албум, записан с чужда помощ. Благодарни сме на продуцентите от екипа на tripod, които работиха по него, но външната им намеса е силно доловима. Дискът все още ми харесва, но “The Human Contradiction” е първият ни изцяло студиен запис, издаден от Napalm Records, които ни вдъхнаха допълнителна увереност. Почувствахме се свободни да свирим музиката, която искаме, и го записахме го сами. Дори и да се беше получил странен експеримент, вероятно щяхме да го издадем, защото стана спонтанно. Той е различен както заради композиционния подход, на който заложихме, така и заради продукцията. Martijn (Westerholt, композитор и клавирист) го продуцира, а той е и човекът зад “Lucidity” и “April Rain”. За смесването ни помогнаха Fredrik Nordström и Henrik Udd от Fredman Studio, работили с In Flames, HammerFall и др. - все групи с тежък, ярко разпознаваем стил. Tad Jensen от Sterling Sound се зае с мастерирането. Той е легенда и извън метъла и е правил всичко от Billy Joel до Madonna, Slipknot и последния албум на Muse, който обожавам.

Тук са едни от най-разнообразните ти текстове. Разглеждаш социални проблеми, научна фантаскика, генетика, философия...

Заглавието на албума е вдъхновено от трилогията “Lilith’s Brood” на Октавия Бътлър. Първата й част - “Dawn”, вдъхнови песента “Stardust”. Тя рисува постапокалиптичното битие на малцината оцелели из руините на земята. Текстът е представен от гледната точка на един от тях, който изпитва носталгия по времето преди катастрофата, довела до унищожението на цивилизацията. Също така е разкъсван от факта, че именно неговият вид я е предизвикал. Повлияха ми и думите на философа Мишел Фуко. Той е постхуманист, който често говори за егоцентризма и това, че макар да се счита за епицентър с възможност да определя, контролира и доминира всичко, човекът ще "изчезне като лице в пясъка на морския бряг" (от "Думите и нещата", 1966 г. – б.а.) Крайно време е да осъзнаем, че зависим от хиляди фактори, много от които дори не разбираме. Идеята на Фуко е едновременно плашеща и поучителна. Допълни идеално концепцията на книгата и затова я включих като директен цитат в “Stardust”. От друга страна, заглавието на “The Human Contradiction” продължава идеята за различията и възприятията ни. За отчуждението ни един от друг и разграничаването от всичко, което не носи човешки белези. Като животните, бактериите, природните феномени, времето... Всичко, което имаме тенденция да омаловажаваме и да разглеждаме като нещо, което да използваме за собствена изгода.

“Army of Dolls” дели сходна тематика с “We Are the Others”. Не се ли страхуваш, че ще те обвинят в повтаряемост?

Решихме да разгледаме същата тема от различен ъгъл и да направим нещо повече от това да насърчаваме слушателите да се възприемат такива, каквито са. Проблемът е глобален, защото световният ред е определян от конкретни структури и социални норми. “Army of Dolls” е за обществото, в което хората и по-специално жените живеят спрямо нормативи за това как трябва да изглеждат и да се държат. Идеята на песента ми хрумна от манекените по витрините, които винаги изглеждат по един и същи начин и са лишени от собствени черти. Изпитвам ужас при мисълта за това, че хората често не са по-различни. Веднъж се озовах в клуб, в който всички жени изглеждаха еднакво. Бяха претърпели сходни пластични операци и имаха същите високи скули, устни, очи, тела. Беше неприятно изживяване.

Текстът на “Tell Me, Mechanist” е за животните и е най-близкото нещо до активистка песен, което имаме. Посветена е на френския философ Рене Декарт, който разглежда всичко в света като конструкция от по-малки части на принципа на сложен часовников механизъм, създаден от бога. Мисълта му е революционна, особено във времето на християнската доктрина, когато идеята за ДНК и атоми ни е била все още чужда. Не е приета с еднакъв ентусиазъм от всички, защото приравнява хората с животните. Декарт се измъква от положението, определяйки хората като единствените същества, които притежават душа. Изводът му идва тъкмо навреме с току-що започналите експерименти върху животни с анатомични цели. Философът стига дотам, че нарича животните машини и приспособления, което е основен принцип в механицизма. Възгледите му се струват скандални на друг ключов филосов на Просвещението – Волтер, който пише следното писмо до Декарт: “В очите на кучето се чете емоция. Ако го дисектираш, ще видиш, че органите му съвпадат с твоите. Отговори ми, поледователю на механиката. Наистина ли смяташ, че природата би го е дарила с тях, ако не можеше да чувства?” Брилянтният им спор вдъхнови “Tell Me, Mechanist”. Датира от XVII век, но идеята му важи с пълна сила и днес. Темата ми е близка – неотдавна изключих месото от диетата си, а сега съм на път да се откажа от животинските продукти. И все пак, не бих си позволила да казвам на хората какво да правят. Не съм такъв човек, а и самата аз се сблъсквам с достатъчно проблеми по пътя към веганството.

Посланието на “Your Body is a Battleground” е още по-стряскащо. Пееш за генетичните злоупотреби и преобразяването на хората до степен, в която губят себе си. Не мислиш ли, че точно несъвършенствата ни правят специални?

Това, че не сме физически перфектни, е добре дошло за медицината. Нейна работа е да открива и по възможност подобрява недостатъците ни. За жалост, границата мужду здравословните промени и крайностите е твърде малка. В наши дни, медицината е превърната в машина за печалба, експлоатираща телата и съзнанията ни. Затова в песента наричам човешкото тяло индустрия.

Кои са гостите в албума?

Alissa White-Gluz (The Agonist), George Oosthoek (eкс-Orphanage) и Marco Hietala (Nightwish, Tarot). Имаме и “скрито” участие – хорът в “The Tragedy of the Commons” е дует между мен и Georg Neuhauser (Serenity). Частта му не е солова, но и така е много специална. Песента дори нямаше хорови включвания, но впоследствие я развихме и искахме да звучи по-масивно и театрално. Вокалите ми отново записа Oliver Phillips.

Защо избрахте тях?

George е близък приятел, когото често ще видите по време на концертите ни. Новият албум преразглежда някои елементи от миналото ни, а той е неделима част от него. Реших, че ще му трябва време, за да запише вокалните линии към “Tell Me, Mechanist”, но се справи на първото влизане в студиото. Ще го чуете още в “Lucidity” и “April Rain”. Същото се отнася и до Marco. Когато и да включваме мъжки вокали, чуваме единствено неговия глас. Често се питаме дали не трябва да поканим някой друг, но в края краищата, това е неговото място. Придава уникална мощ на “Your Body Is a Battleground”, а “Sing to Me” звучи по-меланхолично, емоционално и му подхожда. Alissa е невероятна! Прекарахме един месец на турне с The Agonist. Случи се тъкмо когато започвах с диетата си и тя ми помогна много, защото е активистка и веган от около 14 години. Използвахме чистите и ревящите й вокали, които тя нарича “секси апокалипсис”, в “The Tragedy of the Commons”. Срещнахме се с всички, но Alissa и Marco записаха вокалите си по-късно и ги изпратиха по интернет.

Кой от тях би взела със себе си на самотен остров?

Зависи дали ще трябва да продължаваме рода си там, защото това би ме обвързало с мъжете. В такъв случай ще разчитам на най-добрия плувец, особено ако говорим за корабокрушение. Но ако идеята е да пеем по цял ден, ще разчитам на Alissa. Тя има най-разнообразен глас и ме допълва чудесно. Искам да се науча да правя харш вокали и съм сигурна, че ще ми помогне много.

Единственият недостатък на албума е неговото кратко времетраене. Предвиждате ли бонус съдържание?

Във втория диск ще включим оркестрални версии и лайв изпълнения на някои парчета. В даден момент трябваше да решим дали да отделим време, за да запишем Х брой парчета, но тъй като ценим качеството повече от количеството, решихме да се фокусираме върху това, което имаме. Разполагаме и с две изцяло нови студийни парчета, които са различни от материала в албума и затова не са включени в него. Едно от тях е балада с минималистична, ефирна мелодия. Дори няма барабани.

Използвате ли демо заглавия?

Да, но почти всички се промениха. Имаме навика да кръщаваме дори отделни рифове, ха-ха. “Here Come the Vultures” беше “Halloween”, защото я написахме на 30-и октомври. “Stardust” беше “Starlight” - все още се опитваме да забравим предишното й заглавие и продължаваме да я наричаме така помежду си. “Army of Dolls” беше “Do You Want Me?”, повтарящата се фраза от припева. Но тя предполагаше любовна песен, а идеята й е друга, по-изкусителна. Със “Sing to Me” се случи обратното - използвахме фраза вместо оригиналното заглавие “White Lies, Black Dress”. “Your Body is a Battleground” има срамна история. С Martijn бяхме в студиото на Guus Eikens (екс-Orphanage), който експериментираше с клавишните партии и ме попита как да кръстим песента. Явно не бях достатъчно бърза, защото композицията автоматично получи заглавието “Flight to the Moon”. Момчетата от студиото пък я кръстиха “Fly Me to the Moon”, което звучи още по-зле!

В “Lucidity” имаше и фентъзи елементи, от които днес няма и следа...

Фентъзи текстовете на песни като “Pristine” и “The Gathering” не са мои. Предпочитам неща, които чувствам близки и мога да опиша. Никога не съм срещала магьосници, така че защо да пиша за тях? Заглавното парче на “We Are the Others” е посветено на предразсъдъците и дискриминацията, например. Във финала на “I Want You” пея за това как прегазвам любимия си с кола – разбира се, и това не ми се е случвало, но е по-вероятно, отколкото да срещна някоя фея. Социалната тематика преобладава в новия албум, но има и песни, базирани на фикция. Като “Here Come the Vultures”, вдъхновена от кошмарните ми сънища. Промяната е добре дошла, защото се уморих от песни на любовна тематика.

Според “April Rain” е най-добре да се оставиш в ръцете на съдбата. Доколко вярваш в нея като движеща сила?

Предпочитам да не го правя. Не искам тя да ме направлява. Текстът е за хората с негативна гледна точка. Те често пропускат добрите неща, които придават смисъл на живота. Ако нещо ти липсва, трябва да работиш за него, дори и да си най-големият късметлия на света. Трябва да повярваш в себе си и да се възползваш от възможностите, вместо да се носиш по течението.

Предстоящото ви турне е в подкрепа на Within Temptation. Чу ли новия им албум?

Не целия, но харесах всичко, което намерих. Харесва ми това, че не спират да експериментират и за пореден път звучат различно. Особено ценя съвместната им работа с Xzibit. Знам, че доста хора смятат, че рапът няма място в метъла, но песента е страхотна, стига да я слушаш с отворен ум. Within Temptation са чудесен пример за това, че миксът от различните жанрове може да предложи много, когато е създаден с чувство и професионализъм.

Има ли певец, с когото не си работила, но би искала?

Tom Yourke от Radiohead или Nick Cave. Ще съм еднакво щастлива да работя и с двамата.

Кой е последният концерт, който посети като фен?

Преди две седмици гледах Nick Cave and the Bad Seeds и сбъднах една от мечтите си! Отидох и на System of a Down, Muse и Atoms for Peace – супергрупата на Flea от Red Hot Chilli Peppers и Tom Yourke от Radiohead, сформирана заедно с техни колеги.

Назови пет неща, без които не можеш.

Гаджето, семейството, котките, приятелите и групата ми.

Ти беше част от общността Eve’s Apple, създадена от вокалистките на едни от най-известните метъл банди. Дразнят ли те постоянните сравнения и съперничествата, които ви приписват феновете?

Това е мит, обвързан със женската злоба и ревност, който е крайно време да остане в историята. Затова и създадохме Eve’s Apple. Трябва да имаш много добра причина, за да не допускаш представител на някой пол в групата си и е време да престанем да се преструваме, че е странно да има жена на сцената, дори и да е редом до най-коравия метъляга на света.

Това ли те накара да предпочетеш класовете по изследванията на пола за магистърската си степен вместо изкуството, което изучаваше преди време?

Да. Защитих я преди две седмици и в дипломната си работа успях да комбинирам и двете, както и да засегна консуматорската нагласа спрямо животните.

Каква кариера би избрала, ако не беше певица?

Щях да пиша за други музиканти. Но ако говорим за нещо коренно различно, амбициите ми са обвързани с академичните науки. В друг живот сигурно щях да съм д-р Charlotte!

Как виждаш бъдещето на Delain?

Искам да продължим да се учим, защото все още го правим. Да записваме албуми и най-вече да свирим в различни страни, стига да имаме възможността. Не искам да мисля за това как ще се чувствам, ако се разпаднем, а това се случва все по-често на групите около нас. Музикалната индустрия е в пъти по-неприветливо място, отколкото преди години. Пробиваш трудно и се бориш още повече, за да затвърдиш позицията си.

Имаш ли време за кино?

Тъкмо започнах с “Breaking Bad”! Харесва ми черният хумор и брилянтността, с която актьорите играят, но съм още в началото. Покрай приятеля ми загледах и политическия “House of Cards”. “Boston Legal” е страхотен, макар че засяга съдебни теми, с които не съм добре запозната.

Какъв образ би изиграла самата ти?

Злата кралица!

Дали ще ти отива, имайки предвид, че е твоя пълна противоположност?

Защо не? Ще е скучно, ако играя себе си. Принципът е същият, както в музиката – не искам да се повтарям и да правя едно и също нещо. Разчитам на добрата изненада.

“The Human Contradiction” е точно такава.

Благодаря, дано се хареса и на читателите. Надявам се да се видим скоро!

« Обратно
Коментари   Коментирай!

www.metal-world.info © 2013
Изработка на уеб сайт