За повече от десет години Descend еволюираха от крехка, скърцаща по завоите траш банда до добре смазана прогресив дет метъл машина. И както при конструирането на сложни машинарии, така и в новия албум на шведите, “Wither”, нищо не е оставено на случайността. Брутално доброто изсвирване е последвано от още по-брутален програминг, който е подредил всички тонове и удари в съвършена армейска формация, караща ченетата на слушателите да увисват от сложността на извиреното, но отнемаща доста от груува и душата на музиката. Това е и може би единствената, но за сметка на това, основна, забележка към продукцията.

“Wither” не е нито кратък, нито лесен за слушане. И въобще не е за всеки със своите осем парчета, от които само две са под шест минути, а едно достига до умопомрачителните 12. Хубавото е, че във всяка една песен има по нещо специално, а лошото е, че трябва твърде дълго да го чакаш. Вероятността да се откажеш е голяма. Проявиш ли търпение обаче, получаваш повече от час перфектно изсвирен мелодичен дет с изобилие от прогресив забежки, добре премерени лирични отклонения и подходящи вокални линии. За ритъм секцията пък изобщо няма какво да се говори – разпорването е фундаментално. Съвършеното владеене на инструментите позволява на шведите да доставят някои наистина забележителни моменти, да редуват зверска агресия с нежност и меланхолия. Пример за това са най-вече “In Hours Of Despair” и “Sundown”. Общо взето слушането на този албум е нещо като влизане в лабиринт, от който изход няма. Пробвайте “The Rancorous Paradigm” и ще разберете за какво става въпрос. Не може да не се отбележи, че в цялостната атмосфера на записа силно се усеща влиянието на едни други шведски главорези с доста по-богата история – Opeth.

Стремежът на Descend очевидно е насочен към достигане на извънземните висоти от творчеството на безспорни фаворити в този жанр като Gojira и Obscura. Дали ще успеят не се знае, но предпоставките са налице, защото скандинавският метъл, във всичките му разновидности, отдавна е достигнал върховете в индустрията.