На 12-и април Rotting Christ се завръщат за поредното си пришествие на българска земя с обновен състав и неугасваща решителност. Sakis Tolis – жива ъндърграунд легенда и един от символите на гръцката екстремна сцена – ни разказва за историята и идеологията на групата, както и за обичта си към България.

Ще ви видим в София след малко повече от седмица. С какви чувства свързваш свиренето в България?

Чувството е страхотно – все едно сме си у дома! Ние сме съседи и имаме толкова общи неща… С Rotting Christ сме свирили по целия свят, но когато сме в България, е все едно да свирим в родната си Гърция. Очаквам концерта с нетърпение - за нас той ще бъде наистина специален, затова сме ви приготвили сетлист с много изненади.

Кой концерт в България ти е оставил най-хубави спомени? Все още се носят легенди за онова шоу в Бургас от 98-ма година…

О, да! Човек по принцип е склонен да идеализира миналото и дори да му приписва легендарни черти, но не заради това първият ни концерт у вас е толкова важен за мен. Повярвай ми, сега свирим в пъти по-добре, отколкото преди 16 години, но тогава духът беше по-различен, хората бяха гладни за метъл и затова винаги ще помня това велико шоу. Да живее Бургас!

В началото Rotting Christ беше просто една сурова блек метъл банда, но не след дълго започнахте да прокарвате атмосферични, симфонични и дори фолклорни влияния в музиката си. Как се случи това – кога блек метълът спря да ви бъде достатъчен?

Може би просто пораснахме. С времето започнахме да слушаме по-разнообразна музика и разширихме влиянията си. Както се случва в живота на всеки човек, направихме крачка напред в развитието си и се опитахме да свирим нещо различно и по-интересно. Разбира се, не беше чак толкова различно, колкото твърдят някои – все още сме метъл и залагаме на утвърдените Rotting Christ мелодии… Дори първото ни демо, което беше съвсем първичен блек метъл, носеше една атмосфера, която може да бъде открита и в късните ни неща. Не сме се отказали от корените си, просто еволюирахме като творци.

Rotting Christ е една от най-старите и известни гръцки метъл банди. Всъщност вие сте може би първото име, за което повечето хора се сещат, когато се заговори за гръцки метъл.

Никога не съм смятал, че сме най-важната гръцка група, но ти благодаря за тези думи. Всеки път, когато ги чуя от някого, се чувствам като най-богатия човек на света. Гордея се и за мен е чест, че някой мисли така!

Каква е ситуацията със състава на групата в момента? Все още ли сте само ти и брат ти, или планирате да наемете още постоянни членове?

Всъщност вече имаме двама нови членове, с които направихме повече от 100 концерта. Мисля, че заедно се справяме много добре на живо; съдейки по отзивите на хората, в момента изнасяме най-силните шоута в цялата си кариера. Те се казват George и Vagelis – ще ги видите скоро в София и ще ги чуете в следващия ни албум.

Загубихте доста музиканти през годините. Трудно ли е да си част от група като Rotting Christ?

Важното е, че ядрото на бандата остана непокътнато в продължение на 25 години. Не съжалявам за промените и мисля, че в момента имаме много силен състав. Работата е там, че са съвсем малко хората, които са способни да следват една такава идея цял живот. Трябва да си изключително отдаден и да се посветиш изцяло на музиката, за да постигнеш нещо. След няколко години, повечето хора се уморяват от подобен начин на живот и вече не изпитват удоволствие от него и от постоянната концертна дейност. Но ако вярваш в идеята, винаги си на първите редици и продължаваш да водиш битката. Аз и брат ми няма да се откажем.

Възможно ли е изобщо човек да се изхранва, свирейки екстремен метъл?

Успяваме, но е много трудно. Трябва да си готов да пожертваш много неща. Понякога парите стигат, а друг път се чудиш как да свържеш двата края. Много по-трудно е да организираш живота си, но без болка няма победа. Мен ме прави богат възможността да свиря музиката си пред други хора и да докосвам душите им чрез нея. Това е най-важното за нас.

Как гледаш на мейнстрийм групите в метъла? Смяташ ли, че известността може да промени една ъндърграунд банда?

Разбира се, че е възможно. Когато в един момент хората започват да те разпознават и да отправят признание към постиженията ти, това може да промени житейската ти философия. Не мисля, че това се отнася за Rotting Christ – все пак не сме толкова популярни, но дори и тази известност, която сме придобили, не ни е променила като личности. Знаем, че имаме фенове, които ни обичат, но това не ни кара да се възгордяваме или да летим в облаците. Напротив, повече от всякога сме стъпили здраво на земята и сме верни на собствения си дух.

Мина повече от година, откакто издадохте “Κατά τον δαίμονα εαυτού”. Започнахте ли вече да работите по нов материал?

Това е моят кошмар, приятелю! Вече от един месец говоря със себе си и търся вдъхновение, но е много трудно. Наскоро се върнахме от руско-украинското ни турне и след подобно натоварване е голямо предизвикателство да композираш нещо ново. Да не говорим, че напоследък животът е станал толкова забързан и съзнанието ти постоянно е заето с нещо, което възпрепятства творчеството. Въпреки това не се отказвам от битката и смятам, че до две години ще издадем силен нов албум. Написал съм повече от 150 песни в живота си, така че лесно мога да направя още няколко, но искам да са на нужната висота, а за това е нужно време.

Ти пишеш главно на окултни и мистични теми, но социалната обстановка в Гърция и света влияе ли ти все пак по някакъв начин?

Не мога да отрека, че ми влияе. Аз съм човек като всички останали и също завися от политическата ситуация – трябва да си плащам сметките и да отглеждам дъщеря си. От друга страна, не искам да пиша за тези неща, защото достатъчно хора вече го правят. Тъкмо обратното, аз използвам музиката, за да избягам от злободневното.

Миналата година ти издаде чудесен албум и с Thou Art Lord. Какъв е статутът на тази банда – тя по-скоро проект ли е за теб, или е еднакво значима с Rotting Christ?

Определено е страничен проект. Събираме се на три-четири години и пишем парчета заедно. Имам нужда от това и е важно за мен. Същевременно нещата с Rotting Christ са на изцяло професионално ниво – гоним графици, правим планове и т.н. Усещането с Thou Art Lord е по-различно, по-спокойно.

Sakis, ти много пъти си говорил срещу религиите и в частност срещу християнството. В този ред на мисли, как се почувства, когато преди години Dave Mustaine от Megadeth накара организаторите да премахнат Rotting Christ от един общ концерт заради името на групата?

Всъщност ми стана тъжно за него. В началото бях много ядосан, но после изпитах съжаление към тези хора, които до такава степен са унищожили умовете си. С възрастта човек стават по-консервативен, което е нормално, но не бива да забравя кой е и откъде е тръгнал. Метълът е преди всичко изкуство; той е едно пространство, което е в състояние да побере всякакви радикални идеи – нещо, което е невъзможно в ежедневния живот.

А смяташ ли, че религиите вече не са нужни на човечеството?

Като хора, често се чувстваме слаби и имаме нужда да вярваме в нещо. Но какво, по дяволите, е това?! Защо трябва да се кланям на човек, който е живял преди хиляди години – Христос или някой друг? Това е пълна глупост. Кой знае, може би един ден логиката ще се превърне в новата религия... За себе си мога да кажа, че не изпитвам нужда да изповядвам която и да е съвременна религия, защото никоя от тях не ми дава нещо, от което да се нуждая.

Последни думи към българските ви фенове?     

Обичаме ви, и това не е просто празен комплимент. Чувстваме ви като наши братя. Когато свирим в Северна Гърция, винаги виждаме български фенове в публиката. Нямаме търпение да ви видим отново, а дотогава поддържайте духа жив и подкрепяйте местната си сцена! И винаги помнете: Non Serviam!