Вместо да се взимат твърде на сериозно, Alestorm винаги са предпочитали да разкриват веселата страна на съвременния метъл чрез злоупотреба с алкохол, плячкосване на чуждо имущество, задяване на леки жени и прочие обществено неприемливи дейности. Ето че е време шотландските главорези да се отправят на четвърта експедиция в търсене на съкровища, а Christopher Bowes, фронтмен и безусловен лидер на бандата, разказва за пътя дотук.
Да започнем с най-съществения въпрос: кой е любимият ти ром или уиски?
Хаха, всъщност не пия толкова много ром, даже предпочитам текила. Любимото ми уиски е Glenmorangie. Ромът е бедняшка напитка, докато уискито е нещо хубаво и изтънчено – точно като мен!
След като уточнихме това, нека те поздравя за “Sunset on the Golden Age” – отново сте направили много забавен албум!
Благодаря ти, и аз мисля така. Да се забавляваме винаги е било най-важното за нас, когато създаваме музика.
Откъде дойде тази нова тежест в китарните партии?
Аз пиша по-голямата част от музиката и, както знаеш, не съм китарист. Всички китарни партии, които бях написал за предходните албуми, всъщност бяха съвсем елементарни, състоящи се от по два-три акорда. Вече се научих как да пиша по-сериозни рифове и предполагам, че част от тежестта се дължи на това. Същевременно исках да запазим щастливото поп настроение в песните, така че има добър баланс.
Тук е и най-дългото парче в досегашната ви история. Да не би то да е отговор към всички, които смятат, че Alestorm могат да правят само кратки купонджийски песни?
Съвсем умишлено решихме да направим много дълга песен. Всъщност “Sunset on the Golden Age” е най-дългата ни композиция, а “1741” е втората най-дълга! Наистина исках да закрия албума с едно масивно, внушително парче. Даже се получи по-късо, отколкото си го представях – първоначално исках да е поне 15 или 20 минути, но явно в един момент съм се отегчил или са ми свършили идеите, хаха. Но да, трябваше да дадем отговор на онези, според които всичките ни песни са глупави триминутни оди за рома. Затова реших да напиша нещо голямо и епично, със сложна структура и трудни партии. Мисля, че се справихме.
Ще продължиш ли този експеримент и в бъдещите ви албуми?
О, да! Искам да съчетая и двете начала. От една страна, обичам да пиша кратки, веселяшки парчета, но също така ме влече композирането на пространни пиеси. Така че не се учудвайте, ако следващият ни албум се състои от три парчета по две минути и още три по 20.
Какво друго беше различно в композиционния процес този път?
Както вече споменах, по принцип аз пиша повечето неща, но сега за първи път в историята ни всеки допринесе с по нещо. Всеки в бандата е написал някаква част от “Sunset on the Golden Age” – от няколко рифа до цяла песен – така че албумът е доста по-разнообразен. След миналия запис взехме втори клавирист – Elliot. Това ми позволява да пиша музика с повече и по-сложни клавирни партии. Освен това, той се справя много добре с характерните блек/дет крясъци, така че има доста такива на случайни места из албума, хаха! Иначе сме си добрите стари Alestorm.
Напоследък все повече банди експлоатират пиратската тематика. “Карибски пирати” ли да виним за цялата тази истерия?
Кой знае… От една страна са филмите, вече има и игри на тази тема, а забелязах и пиратски сериали. Според мен е забавно. В миналото всички пееха на езически или викингски теми, което незнайно защо винаги минава за много сериозно и епично. От друга страна е много по-весело да пееш за група главорези на някакъв кораб, които се напиват и крадат разни неща. Явно повече хора искат да правят забавна музика; даже си представям как правим турне с няколко банди, които пеят за пирати… Бъдещето ми харесва!
Голяма част от очарованието на Alestorm се крие тъкмо в забавните текстове и насмешливото ви отношение, не мислиш ли?
Така е, макар че някои хора не харесват това и не разбират защо пишем глупави текстове. Не всяка банда трябва да бъде или супер сериозна, или пълен майтап. Съществува среден път, където музиката е доста смислена, а текстовете са хитри или смешни. В заглавната песен от новия албум даже се постарах да напиша епичен и сериозен текст, но не съм сигурен доколко се е получило.
Какво те вдъхновява – книги, филми, друга музика? Или всичко е продукт на въображението ти?
Най-вече последното. Не гледам много филми на тази тема, не съм видял и половината от поредицата “Карибски пирати”. Чета фентъзи от време на време, но като цяло не отделям много време на книги, камо ли такива за пирати. Всичко идва от разни откачени идеи в главата ми – давам шанс на всяка, която изглежда малко по-забавна.
А исторически събития?
В този албум за първи път решихме да пеем за нещо, което се е случило в действителност. Песента “1741” разказва за един британски флот – най-големия до онзи момент – който нападнал пристанището Картахена в Колумбия и в крайна сметка претърпял унизително поражение. Парчето обаче е съвсем бегло свързано с реалните събития, не навлизаме в особено дълбоки подробности. Знам, че много хора обичат историческата тематика, така че реших да се опитаме.
Пробва ли новата игра от поредицата “Assassin’s Creed”? Казва се “Black Flag” и можеш да се досетиш на какво е посветена…
Не, все още не съм. Няколко души от бандата я играят и ми я препоръчаха – изглежда много интересна. Слушайки моряшките песни и фолклорната музика от играта, доста се изкуших да направя някой кавър, но така и не стигнахме до това. Може би следващия път.
Каква е цялата история със Swashbuckle и защо битува мнението, че има някаква вражда между тях и Alestorm?
Знам ли… Хората обичат да си представят някакво съперничество между тази и онази група. Също така си мислят, че мразим всички викингски банди и прочие глупости. Със Swashbuckle всъщност се разбираме много добре, имали сме съвместни турнета и дори планираме ново такова. Общо взето, това е малка шега между нас за сметка на някои фенове, които не разбират какво всъщност се случва. Има нещо много смешно в изграждането на тази фалшива митология около бандите, но няма истина в нея.
Ще има ли видеоклипове към новия албум?
Да, преди няколко седмици бяхме в Германия, където заснехме клип към песента “Drink”, която ще е големият хит-сингъл! В него ще видите едно богато буржоазно семейство отпреди 100 и повече години, което вечеря в дома си. В един момент ние нахлуваме през прозорците им, крадем алкохола им и караме всички жени да се съблекат и да започнат да танцуват. Очаквам да се появи към средата на юни – ще бъде много вълнуващо!
Chris, все още ли казват, че сте откраднали оригиналната идея на Running Wild?
Да, не са спирали! Не мога да го разбера. В музикално отношение нямаме никакви сходства с тях – те са традиционна осемдесетарска хеви метъл група, а ние правим фолк метъл с малко пауър метъл тук и там. Да не говорим, че повече от половината им песни въобще не са за пирати! Никой не се оплаква, когато се появи нова викингска банда; никой не започва да твърди, че са откраднали стила на Bathory. Просто защото няма толкова много пиратски банди, хората си мислят, че се копираме взаимно. Всъщност има предостатъчно вдъхновение за всички.
Пиратството достатъчно ли е, за да свързвате двата края?
Това е всичко, с което се занимаваме. Не водим някакъв лъскав живот, но можем да си платим наемите, да се напием и да стигнем до следващия концерт. Това е доста добре, защото си давам сметка, че не много банди успяват да го правят. От друга страна, ние сме си банда мизерници и можем да изкарваме дълго време и без пари, хаха!
А какво ще кажеш за музикалното пиратство – торентите, така нареченото незаконно сваляне и т.н.?
Ако трябва да съм честен, не съм си купувал диск от около шест години. Купувам си плочи от време на време, и то само на групи, които наистина харесвам. Давам пари за музика единствено чрез Spotify и това е. Искам просто хората да чуят музиката ни и не ми пука особено как ще го направят. Бих предпочел концертите ни да са пълни с хора, отколкото да продаваме няколко диска повече. Много по-важно е да имаш повече фенове, отколкото повече пари. Не мисля, че тази банда изобщо щеше да просъществува, ако се намирахме 20 години назад във времето и ги нямаше възможностите, които модерните технологии ни дават. Ние си създадохме име, като раздавахме mp3-ки в Интернет и така спечелихме фенове навсякъде по света. Всеки, който се оплаква от свалянето на музика, просто трябва да се адаптира, защото бъдещето е тук.
Миналата година ти издаде страхотен албум с Gloryhammer. Това пълнокръвна група ли ще бъде и как смяташ да съчетаеш графика й с този на Alestorm?
О, да! Определено искам да направя още много неща с Gloryhammer. Всеки в състава е мой познат, който така и не е успял да попадне в успешна банда. Gloryhammer се оказа по-успешен проект, отколкото съм смеел да си представя – миналия месец се върнахме от турне в Австралия, свирихме на круиза 70000 Tons of Metal през януари… Случиха се толкова щури неща, че определено нямаме намерение да се откажем. В миналото с Alestorm всяка година правехме по 3-4 масивни турнета като съпорт, за да популяризираме името си, но вече не ни се налага да свирим постоянно. Сега имам време и за двете банди.
Имаш ли вече идеи за следващия албум на Gloryhammer?
Да, всъщност работим по него още отпреди издаването на дебютния запис. Действието ще се развива в космоса, в далечното бъдеще. Ще бъде подобна история, но 1000 години по-късно. Ще има космически кораби и битки с варвари и магьосници – почти като “Междузвездни войни“, хаха.
Кажи няколко думи за зараждането на Alestorm – как реши да създадеш банда?
Бяхме просто няколко хлапета, които искаха да направят своя пауър метъл група. Всичко започна през 2004-та година, когато получих обаждане от приятели, които бяха чули, че свиря на синтезатор. Събрахме се няколко души от градчето и влязохме в една репетиционна. Никой нямаше идея какво да правим, така че аз им предложих едно парче за пирати, което бях написал – това беше “Over the Seas”. След това продължихме да пишем песни на тази тематика и по някакво странно стечение на обстоятелствата станах и вокалист. Оттам насетне всичко стана неконтролируемо. Не вложихме кой знае колко усилия, нещата се случиха по-скоро от само себе си. Хората видяха нещо в нас и изведнъж Napalm Records ни предложиха договор. Все още не разбираме как се случи всичко, защото сме най-мързеливите копелета на света, хаха!
Не би ли искал да направиш саундтрака към някой пиратски филм?
Определено, би било чудесно! Не съм толкова добър в аранжирането на онези епични, традиционно-звучащи фолклорни мелодии, но ако ни позволят да вкараме Alestorm-ски фолк метъл – с удоволствие! Всяка реклама е добра!
Кой е любимият ти метъл албум?
Това ще да е “Starfire Burning upon the Ice-veiled Throne of Ultima Thule” на Bal-Sagoth. Те са основното вдъхновение за всичките ми музикални напъни до момента.
Жалко, че отдавна не са вадили нов материал…
Да, повечето от тях се отцепиха в един проект, наречен Kull. Нямам търпение да издадат нещо.
Какво представлява метъл сцената в Шотландия?
Честно казано, отдавна не съм бил на концерти в Шотландия, от известно време живея в Англия. Мисля, че положението е същото като в цялата страна – няма истинска сцена и банди, които да се развиват. В Германия или в скандинавските държави навсякъде можеш да откриеш местни банди, които да пробиват нагоре, да набират популярност. Тук имаме само малки траш или дет групи и не искам да звуча като гадняр, но не смятам, че която и да е от тях е особено добра. Всеки път когато свирим тук, откриващата местна група е доволно безинтересна. За разлика от това, в Австралия всяка от съпорт бандите ме впечатли много – ако се намираха в Европа, сигурно щяха да станат големи бързо.
