Сиатълските герои на експерименталния метъл най-сетне решиха да ни зарадват с дългоочакваното си завръщане две години след разочаровалия мнозина “Enemies Of Reality”. На феновете на групата е излишно да обяснявам що за гении са Warrel Dane, Jeff Loomis и компания - те ще си купят албума и без да са чели хвалебствени ревюта, които преповтарят добре известни факти. За останалите, запознати по една или друга причина в по-малка степен с това уникално музикално явление: “This Godless Endeavor” е категорично най-силният Nevermore до момента - албум, който всеки метъл фен трябва да си набави и наизусти. И това не са думи, родени от сляпа фенщина или от желание да се направи реклама на един продукт. Истината е много по-проста – новата творба на американците представлява едно съвършено съчетание от най-силните черти на не един и два жанра. Натъкваме се на усложнени, но не и лишени от енергичност пост-траш рифове, разнообразени от умерени пауър влияния на места в ритъм китарите (наследството от Sanctuary няма как да отпадне току-така). Откриваме и няколко откровено дуумаджийски пасажа, за усещането на които като такива Warrel има немалък принос. Петимата ни поднасят всичко това, гарнирано с умопомрачително виртуозна (но в никакъв случай показна) техника и обвито в стегнати прогресив аранжименти. Парчетата са доволно заплетени, но не в отчайваща слушателя степен. Тъкмо композиционните многопластовост и разнообразие, в комбинация с разчупените ритмови конструкции, се оказват толкова завладяващи. Нищо в песните не оставя впечатление за предумишлено търсено или насилено, напротив – отличават се с рядко срещано ниво на единност и завършеност и човек се вижда неспособен да се откъсне от тях, веднъж вникнал през слоевете инструментал. Албумът е пълен със запомнящи се вокални и китарни мелодии, а мрачните, изкореняващи всяка надежда текстове доизграждат аурата му на гениалност. Поклон пред Jeff Loomis и Steve Smyth за феноменалните сола! Толкова вдъхновена и майсторска китарна работа чувам за пръв път тази година. Вокалите на Warrel, както винаги уникални и белязани от неизменната психарска нотка, са натоварени с тонове експресия и до голяма степен определят атмосферата. Освен най-музикантският, най-епичният и най-зрелият, “This Godless Endeavor” е и най-тежкият запис на бандата. Nevermore за пореден път доказват по безапелационен начин статута си на пионери.