Ревюта
Група: Dream Theater      Албум: Octavarium      Автор: Warrior Of Ice      Юни, 2005

 

Почти две години след вече легендарния си седми албум, кралете на прог метъла се завръщат, за да защитят трона си. Както и да го погледнем, "Train Of Thought" беше гениален - удивително тежък, стегнат, хомогенен и целенасочен, но ако сте очаквали наследникът му да продължи тази насока, ще останете разочаровани. Ако пък сте се готвили за симфонично експериментаторство ала “Six Degrees Of Inner Turbulence” – също не сте отгатнали. “Octavarium” не е и втори “Images And Words”, каквито надежди мнозина му възлагаха. Учудващо, но новият Dream Theater с почти нищо не изненадва. Запазените марки на бандата са отново тук: много технично свирене, порядъчно (но не прекалено) сложни композиции, многопластов инструментал... и толкова. Като че ли я няма тази крачка напред, която беше така характерна за всяко от предишните им дългосвирещи издания; няма го новото. За което има две обяснения: или албумът е бил скалъпен сравнително набързо (на което бих отдал известната му непоследователност), или бандата е решила най-после да се затвори в рамките на стила си, а това вече би било тъжно. Едно не може да се отрече – “Octavarium” действително е композиционно разнообразен, но съжаление е разнообразен до разпокъсаност, като липсва логическа връзка между отделни парчета. Траш елементите са заменени от джаз мотиви, но това не прави албума по-музикантски. Партиите на клавирния магьосник Jordan Rudess тук са върнати на преден план и не служат единствено за запълване на дупки в парчетата. Обратно на това, виртуозните изпълнения на Mike Portnoy и John Myung като че ли не се натрапват толкова. John Petrucci отново е водещата фигура, като китарата му гради основните постройки и рисува най-ярките щрихи. Представянето на James LaBrie за пореден път е безупречно и за пореден път Dream Theater не му дават достатъчно поле за изява – нещо, с което полека свикваме.

“Octavarium” започва повече от обещаващо с мощ и разгърнатост. Съвсем в духа на традицията, която си създадоха, театралите отново вмъкват препратка към миналия албум – тук още в първата песен откриваме вариация на припева на “This Dying Soul”. Оставяйки очевидното настрана, “The Root Of All Evil” е и смисловото продължение на започнатото в “The Glass Prison” и разглежда поредната (всъщност – шеста) глава от историята “Alcoholics Anonymous” на Portnoy. Леко стряскащо е решението втората песен да е балада, но както повечето такива на Dream Theater, “The Answer Lies Within” е много красива и емоционална. Тук заплетеният инструментал е отстъпил място на гласа на LaBrie, който доминира парчето, допълван от ефирни партии на струнен ансамбъл. “These Walls” е особено мелодична и запомняща се (не без значение за което е страхотния припев), като удачно редува лирични пасажи с чувствително по-твърди такива. “I Walk Beside You” пък е абсолютното дъно на албума – четири минути лигав мейнстрийм брит-поп, неприлично наподобяващ стила на U2. “Panic Attack” онаследява звученето на “Train Of Thought”, бидейки неподправено тежка и рифова. Целенасочена, агресивна, богата на образцови солови пасажи, тя е една от най-силните песни в записа. “Never Enough” е стойностна многолика пиеса и макар да е немалко странна, атмосферата й завладява. Посветената на трагедията от 11-ти септември “Sacrificed Sons” се отличава с покъртителни вокали и умело редуване на музикални теми и настроения. Албума закрива едноименната 20-минутна епика, която започва отнесено по Pink Floyd-ски, продължава с баладично замечтан вокално-акустичен отрязък и прераства в образцово надсвирване. За съжаление, отделните й фрагменти не преливат естествено и след края остава леко чувство за несвързаност.

“Octavarium”, както и всяка творба на Dream Theater, има свойството да обсебва все повече с всяко следващо слушане и въпреки че не отразява истинския потенциал на бандата, има какво да предложи на феновете на прогресив метъла. Това е албум, създаден по-скоро за удоволствие на самата група, отколкото записан с целта да доказва нещо някому.

Ревюта за 2017 година
Ревюта за 2016 година
Ревюта за 2015 година
Ревюта за 2014 година
Ревюта за 2013 година
Ревюта за 2012 година
Ревюта за 2011 година
Ревюта за 2010 година
Ревюта за 2009 година
Ревюта за 2008 година
Ревюта за 2007 година
Ревюта за 2006 година
Ревюта за 2005 година
Ревюта за 2004 година
Ревюта за 2003 година
« Обратно
Коментари   Коментирай!

www.metal-world.info © 2013
Изработка на уеб сайт