Не е лесно да наречеш които и да е музиканти “най-добра немска пауър метъл банда”, но единствените, достойни за подобно признание днес, са момчетата от Gamma Ray. За титла като тази могат да претендират единствено още Blind Guardian, но те бездруго от известно време се отдалечиха от конфигурацията на жанра. След като оригиналното в Helloween отдавна изчезна, Gamma Ray останаха еднолични крале на сцената, основана малко или много от техния лидер – героя Kai Hansen. “Somewhere Out In Space” беше велик за времето си албум, но беше надскочен значително от мощния “Powerplant”. Същото с последния стори наследникът му “No World Order” – едно безспорно съвършено хеви метъл произведение. На такъв етап от развитието на бандата е трудно човек да си представи как може да бъде надминат поредния титаничен шедьовър, но маестро Kai и компания не изглеждат обезпокоени от подобна перспектива.
В новия опус присъстват както по-бавни, вдъхновени от осемдесетарския рок и метъл парчета, каквито за пръв път чухме в “No World Order”, така и яростни пост Helloween-ски бичкии, толкова характерни за стила на Gamma Ray. “Majestic” съчетава всичко стойностно от последните няколко творби, като добавя много свежи хрумвания, развити с перфекционизъм и внимание към детайла. Бандата е сътворила високо динамичен, сложен и разнообразен запис, в който е разгърнат буквално всеки аспект на съвременния пауър метъл. Агресия, мелодика, скорост, техника – всичко това е тук, при това в изобилни количества. Имаме с една степен усложнени и раздвижени аранжименти, добре разработени инструментални идеи, много зрялост както в композирането, така и в самото свирене. Kai и Henjo забиват поредната доза невероятни рифове, придружени от покъртително, съвършено съобразено с нуждите на всяко парче солиране. Вокалите на първия все така радват с познатата емоционалност и енергичност. Макар никога да не е бил сред водещите гласове на сцената, Kai, за разлика от много по-даровити от него певци, умее да пее правилно. Чувствително е усъвършенствана работа на ритъм секцията. Dan Zimmerman, който отдавна се наложи като едно от барабанните божества в пауър метъла, не спира да върви нагоре като музикант и свиренето му става все по-интелигентно и разчупено. Добри думи заслужава и бас изверга Dirk Schlachter, чието мощно присъствие се чувства навсякъде из албума и придава много плътност на звука.
Десетте парчета се възприемат сравнително лесно и веднъж асимилирани, остават за дълго в съзнанието. Откриващата резачка “My Temple” има ефекта на плесница за неподготвения слушател, стоварвайки се от колоните със силата на ураган. “Fight”, макар и твърде кратка, е композиционно издържана и рядко запомняща се песен. В “Strange World” откриваме някои от чертите на предишния албум, като умерен ритъм и акцент върху разнообразието в рамките на самото парче. Върху “Hell Is Thy Home” пък сякаш е лепнат печат с тлъст надпис “Powerplant” – или поне така звучи изпърво. Бързашкото препускане в куплетите неочаквано се разбива в прехода към припева, който от своя страна отново подема с бясно темпо. Среднотемповата “Blood Religion” започва тайнствено-баладично, за да ни зашемети впоследствие с неподозиран музикален обем и завладяваща, химнова епичност. Праволинейната “Condemned To Hell” се отличава с модерно звучене, а последвалата я “Spiritual Dictator” заставя към унищожително куфеене. “Majesty” е може би най-тежкото парче в албума, като стряска с един смазващ припев и изненадващи смени в темпото. Мелодичната, подплатена с приятни клавири “How Long”, напомня старите славни дни до средата на 90-те, когато бандата все още търсеше своя стил. Величественият финал идва с “Revelation” - многопластова осемминутна сюита в духа на “Armageddon”, която комбинира множество вариращи по скорост и настроение пасажи и въпреки това запазва високо ниво на хомогенност.
Gamma Ray успяха да върнат поразклатената ми вяра в това, че пауър метълът не се е изчерпал и все още предлага поле за развитие на всеки талантлив състав. Тази банда просто е неспособна да разочарова!
