Ревюта
Група: Cannibal Corpse      Албум: The Wretched Spawn      Автор: Warrior Of Ice      Февруари, 2004
Cannibal Corpse - The Wretched Spawn (ревю от Metal World)

Cannibal Corpse са група, която не се нуждае от представяне за всеки, запознат поне отчасти с екстремния метъл. С деветото си зверство, “The Wretched Spawn”, американците продължават точно оттам, където свърши “Gore Obsessed”. Брутални както винаги, Corpsegrinder и компания отново са тук, за да изкормват, разчленяват, кастрират и прочие – благородни начинания в безмилостния маниер на петимата хирурзи-любители. Стилово, тук откриваме всички познати елементи – нечовешка агресия, лъхаща от всяко парче; яростно изгрухтяни психопатски вокали; образцова грайнд-дет рифовка и унищожителна ритъм секция. Солата на Jack Owen и Pat O’Brien стават все по-интересни (и смислени), а барабаните за разлика от друг път не доминират звученето, но и не са изнесени на заден план. Истеричните врясъци на Fisher са употребени с повече мярка, отколкото в предходното издание. Запазена е добрата традиция с всеки нов албум да се достигат нови нива на техничност – без да се жертва тежестта, музиката е значително ритмово усъвършенствана. Макар творчеството на Cannibal Corpse по принцип да не блести с особена сложност, в “The Wretched Spawn” не липсват оригинални композиционни похвати.

“Severed Head Stoning” открива албума със скорострелен, запомнящ се риф и за по-малко от две минути прераства в грайнд/дет показно, завършващо с кратко, но добре изжулено соло. В “Psychotic Precision” темпото не намалява – треснята е всепомитаща, за което в немалка степен допринасят вокалните изродщини на Corpsegrinder. Мачкащата “Decency Defiled” приканва към откъртване на главите от куфеене, а “Frantic Disembowelment” е поредната бърза резачка, безкомпромисно раздираща ушните тъпанчета. Убийственото начало на “The Wretched Spawn” е последвано от интересна смяна на темпото и редуване на едни от най-силните рифове в досегашната история на бандата. Не остава незабелязано изключително плътното китарно звучене – то присъства из целия албум, но истинската му мощ намира израз тъкмо в заглавната песен. Маниакалната скорост в “Cyanide Assassin” надминава досегашните атаки, контрастирайки със следващата я бавна месомелачка “Festering In The Crypt”. В канибалската “Nothing Left To Mutilate” Paul Mazurkiewicz върши възхитителни неща зад барабаните, допълван от китарните разстрели и все по-зловещия вокал. Изстъпленията в лирически план намират своя връх в култовата “Blunt Force Castration”, съпътствани от особено идейно инструментално оформление – дори когато намаляват темпото, американците все така успешно смъкват мазилката от близките стени и тавани. “Rotten Body Landslide” е същински композиционен шедьовър за група като Cannibal Corpse, докато “Bent Backwards & Broken” демонстрира изумителна китарна техника – разходки по грифа и преливащи от един в друг рифове. “Slain” е типична CC бичкия, а затварящата кървавия опус “They Deserve To Die” наред с едно кратко, но ценно бас соло на Alex Webster, дава на Fischer възможност да реализира максимално гласовите си качества.

Развитието в петнадесетгодишното съществуване на Cannibal Corpse е неимоверно. В “The Wretched Spawn” има всичко, с което групата се утвърди като водеща формация в жанра си, както и повече от достатъчно свежи хрумвания. Това е безапелационно най-силната им творба до момента, музикалното съвършенство на която е допълнено от поредната възпитателна обложка на Vince Locke.

Ревюта за 2024 година
Ревюта за 2023 година
Ревюта за 2022 година
Ревюта за 2021 година
Ревюта за 2020 година
Ревюта за 2019 година
Ревюта за 2018 година
Ревюта за 2017 година
Ревюта за 2016 година
Ревюта за 2015 година
Ревюта за 2014 година
Ревюта за 2013 година
Ревюта за 2012 година
Ревюта за 2011 година
Ревюта за 2010 година
Ревюта за 2009 година
Ревюта за 2008 година
Ревюта за 2007 година
Ревюта за 2006 година
Ревюта за 2005 година
Ревюта за 2004 година
Ревюта за 2003 година
« Обратно
Коментари   Коментирай!

www.metal-world.info © 2003 - 2024
Изработка на уеб сайт