Интервюта A | B | C | D | E | F | G | H | I | J | K | L | M | N | O | P | Q | R | S | T | U | V | W | X | Y | Z
IN FLAMES
Автор: Warrior Of Ice
11 Август, 2014
Интервю с IN FLAMES

Много е вероятно 11-ият студиен запис да се окаже най-тежкото изпитание в историята на шведската институция In Flames. Пътят им от мелодет основоположници до олицетворители на модерния звук ги преведе през много перипетии и метаморфози, но в сравнение със “Siren Charms”, дори предшественикът му “Sounds of a Playground Fading” звучи като олдскуул метъл албум. Какво мотивира противоречивите творчески търсения на квинтета разкрива дългогодишният му китарист и водещ композитор Björn Gelotte.

“Siren Charms” е най-зрелият ви албум до момента, а навярно и най-смелият. Не се ли безпокоиш поне малко от реакцията на феновете този път?

Не, не мога да мисля за такива неща. Единствената критика, с която се съобразявам, идва от самата банда. Ние обсъждаме песните, докато не стигнем до момента, когато всички сме щастливи. Оттам насетне няма значение какво мислят другите. Това може би звучи арогантно, но е единственият начин, по който можем да се забавляваме, правейки музика. Един артист трябва най-вече да е честен пред себе си. Честно казано, нямам представа какво харесват хората. Знам само какво харесвам аз и останалите в групата. Никога не сме се опитвали да угаждаме на тълпата, на някакъв мениджмънт или на лейбълите. Някои харесват това, а други не, но в крайна сметка така имаме пълна свобода да творим. Надявам се повече хора да дойдат на концертите ни и се надявам да харесат албума. Ако ли не – издали сме още 10 албума, така че няма проблем. И аз съм същият – харесвам някои албуми на Dio, той е моят герой, но има и неща, които не ми допадат. Не всяка музика е за всеки и това е съвсем нормално.

Това ли е рецептата за успех – да се съобразяваш единствено със собствения си вкус?

Разбира се! Всичко останало – да се стремиш да създадеш нещо с идеята то да се хареса на някой друг – би означавало да се продадеш. Дори да искам, не бих могъл да предположа какво ще допадне на публиката и какво не. Но знам, че когато кожата ми настръхне от някое парче, това е нещо прекрасно. Това е чувство, без което не мога да се кача на сцената и да свиря пред други хора; всичко друго би било неправилно. Що за музикант излиза на концерт, за да изпълнява песни, които сам не харесва? Би било ужасно.

В такъв случай, какво би казал на хората, според които късните ви творби отстъпват на нещата от класическия период, приключил с “Clayman”?

Не виждам какво бих могъл да им кажа. Що се отнася до музиката, човек има свободата да харесва или не даден продукт. Никой не ни налага да слушаме нещо, винаги имаме избор. Аз уважавам този факт и, както споменах, също имам подобни предпочитания. Не харесвам абсолютно всичко. Например Maiden са една от любимите ми групи, но според мен имат няколко много слаби албума. Същевременно са създали едни от най-добрите песни изобщо. Ако хората разсъждават по същия начин и за нас, това би било добре – поне ще са дали шанс на албумите ни. Всичко е въпрос на вкус и на избор, така че не бих спорил с феновете за това.

Същите фенове се оплакват, че днес в музиката ви има по-малко китарни мелодии и повече вокални такива…

Това е просто израз на нашия стремеж да направим нещо различно; нещо, което да ни предизвиква и вълнува. С течение на времето ставаме малко по-добри с инструментите си, в това число и с вокалите. Това ни прави и по-любопитни и отворени към нови неща. В миналото сме правили същото и със синтезатори. Понякога вокалните партии биват добавени след като сме направили основните мелодии, а друг път е обратното. Според мен важното е самата мелодия да е силна, а не какъв инструмент я изпълнява.

Как избрахте Hansa Studios в Берлин този път? Трябва да призная, че беше изненадващо решение.

Дори не се бях замислял за това студио, преди да започнем работа по албума. Приятели на Anders го препоръчаха, затова той летя до там, огледа всичко внимателно и беше сигурен, че това е правилното място за нас. За мен няма особено значение къде точно записваме, защото съвременните технологии позволяват това да се случва практически навсякъде, но Anders явно са го побили тръпки по време на посещението и много държеше да работим там. Това ме заинтригува и в крайна сметка се съгласих. Hansa е наистина класическо студио, в което се работи много професионално.

Също като “Sounds of a Playground Fading”, “Siren Charms” набляга на доста мрачни послания. Има ли някаква нишка, която да обединява песните, или всяка разказва собствена история?

Никога не сме правили концептуален албум в общоприетия смисъл, но може да се каже, че има нещо като общ мотив в повечето парчета. Наистина мрачните теми преобладават - може би не конкретно за пристрастяването само по себе си, но за ефекта, който то има върху чувствата на хората около теб. Самите ние никога не сме имали проблеми с наркотици, но не това е акцентът тук. По-скоро показваме как понякога знаеш, че правиш нещо грешно и взимаш неправилни решения, но въпреки това не можеш да се спреш. Същото е като да слушаш песента на сирените – знаеш, че ще те погуби, но просто не можеш да се извърнеш настрани.

Женските вокали в “When the World Explodes” пасват доста добре. Как се случи така, че решихте да включите шведска оперна певица в парчето?

Това беше изненада и за мен. Предложението всъщност дойде от Daniel, докато работеше с Anders по вокалите. Тя е много добро сопрано – изключително талантлива и прецизна. Търсехме нещо, което да балансира агресията във вокалите на Anders, защото първоначално имахме едно много тежко и диво лайв парче. Нейният глас създаде един особен контраст, който не мисля, че бях чувал преди. Това направи песента много специална.

Обложката на Blake Armstrong е много впечатляваща. И преди сте работили с него, но за първи път му поверявате оформлението на цял албум.

Имахме няколко различни хрумвания за това, което искаме да направим в графичен план, но не можехме да постигнем съгласие. Основните идеи бяха добри, но им липсваше завършеност. Blake нарисува един комикс за нас, наречен “The Jester's Curse”, който беше фантастичен. Той е голям почитател на бандата, знае всичко за историята ни, чел е всички текстове и си има своя интерпретация по тях; да не говорим, че е страхотен художник – умее да пресъздава мисли в картини. Обложката на “Siren Charms” от една страна беше предизвикателство за него, но същевременно много искаше да я направи и няма как да сме по-доволни от резултата.

Това е първото ви издание за Epic Records. Защо не се получи с Nuclear Blast и Century Media?

Всъщност не сме имали проблеми с предишните си лейбъли. Просто така се случи, че нямахме договор, преди да започнем работа по новия албум, затова го записахме самостоятелно. Не мисля, че е толкова важно кой те издава, стига да се гордееш с това, което си създал. Работили сме с много лейбъли в миналото и всички те са се отнасяли изключително коректно с нас. Сега решихме да пробваме нещо различно. Epic са мейджър лейбъл и с това вървят редица неща – цялата организация е по-голяма. Преди не сме се замисляли за подобна стъпка, защото много държим на интегритета си и се страхувахме да не ни бъдат наложени някакви промени. След като говорихме с хората от Epic, се оказа, че те не желаят да ни променят, а просто да бъдат част от това, което правим. Нищо повече не можем да искаме.

С годините минахте през доста различни стилове. Не става ли все по-трудно да създавате оригинална музика?

Добър въпрос, никога не съм си го задавал… Не мисля, че експериментирането и изследването на нови звуци е толкова важно в случая; в крайна сметка самата песен с всичките ѝ мелодии е от значение. Стига да ти хрумне подобна силна мелодия, можеш да я обличаш в каквито дрехи искаш. Всичко това е козметика – какъв звук ще има; дали ще е бърза или бавна; дали ще е агресивна или по-лирична. Взимали сме различни решения по отношение на аранжиментите, но в същината си начинът, по който композираме, не се е променил. Трудно е да го обясня, защото просто ми се случва – в главата ми винаги звучи нещо. Честно казано, не слушам много чужда музика, освен ако не ми се налага, но постоянно ми идват някакви идеи и просто трябва да уловя момента, за да ги запиша.

Тогава какво те вдъхновява?

Не знам, вдъхновението е винаги там. Не чета книги и не гледам филми, за да се вдъхновя; нямам специална формула. Това сигурно не е много интересен отговор, но просто се случва от само себе си. Понякога някаква мелодия се появява в главата ми, докато се возя в автобуса на път към града, или докато се прибирам пеша, след като съм оставил децата в детската градина.

Успехът на предишните ви албуми не е ли препятствие, което трябва да преодолявате всеки път, когато влезете в студио?

Да, винаги гледаме на това като на предизвикателство и се опитваме да надскочим себе си. Най-голямото препятствие е да създадем нещо, което и петимата да харесваме. Случи ли се това, вече нищо не ни притеснява – лейбъл, фенове и т.н. Този манталитет ни дава голяма свобода, когато записваме. Щом веднъж постигнем съгласие помежду си, вече можем да се забавляваме, защото знаем, че това са парчетата, които ще изсвирим пред хората. Разбира се, няма как да вмъкнем целия нов албум в сетлиста, но почти всичките ни песни са написани с идеята да бъдат изпълнявани на живо.

Нека се върнем няколко години назад. По какъв начин решението на Jesper да напусне се отрази на In Flames? Той не ви ли липсва като част от групата?

Разбира се – той беше най-добрият ми приятел в продължение на 15 години! Били сме заедно на безброй турнета, израснали сме заедно като музиканти… Научил съм страшно много от него и ми липсва всеки ден. Не ми липсва нежеланието му да ни придружава на турнетата или това, че се чувстваше некомфортно по време на тях. Когато реши да напусне, той в действителност вече беше прекарал около две години извън бандата. Той предпочиташе да си е вкъщи, а Niclas ни придружаваше, когато имаше турне. В края на краищата, ако не беше казал тези думи, сигурно щяхме да ги кажем ние. Jesper просто прие факта, че не може да свири на живо с нас и решението му ме натъжи, но същевременно това беше единственият начин за нас да продължим напред. Беше се натрупала твърде много отрицателна енергия и тя пораждаше стрес и напрежение в състава. Това е нещо, което трябва да избягваш, ако искаш да си креативен, вдъхновен и да изпитваш удоволствие от музиката.

А как се вписа Niclas като твой китарен партньор? Какво е участието му в писането на музиката?

Niclas внесе много позитивизъм в бандата. Той обича да свири на китара, обича музиката и обича да се забавлява с приятели. Много общителен човек е. Всичко това се отрази и на нас. Всъщност Niclas ни помогна за пръв път през 97-ма година, когато Glenn напусна групата след издаването на “Whoracle”. Той направи няколко шоута с нас и по онова време не си паснахме музикално, но съм го познавал през почти целия си живот – следях какво прави в редица банди и винаги съм бил впечатлен от уменията и енергията му на сцена. Той донесе в In Flames много неща, които дори не подозирахме, че ни липсват. Включването му промени и композиционния процес. Допреди това аз и Jesper пишехме всичко и казвахме на останалите какво да правят и как. Сега предпочитам да се допитвам до другите – предлагам им идеите си и чакам да кажат какво мислят. Те обогатяват песента със собствения си почерк и записват партиите си така, както биха искали. Niclas е голяма част от това и в момента се чувстваме по-добре от всякога.

Björn, ти първоначално се присъедини като барабанист към In Flames. Как стана така, че хвана китарата?

Аз поначало си бях китарист! Винаги съм обичал музиката и по онова време смятах, че за мен като композитор ще е добре да познавам и други инструменти. Барабаните са много мощен инструмент и не са нещо, с което бих искал да се занимавам постоянно, защото са свързани с огромно физическо натоварване. Братовчед ми беше приятел на Jesper от детството и така разбрах, че си търсят барабанист. Той ме беше представил като някакъв супермен, който може да свири на всичко – пълни глупости, разбира се. Видях се с момчетата и забихме няколко песни. Не ме биваше много, но Jesper беше дори по-зле от мен и така станах барабанист на In Flames, хаха. Хубавото е, че веднага ми позволиха да пиша музика за бандата. Нямах нищо против да свиря на барабани, дори да не ми беше толкова до тях, защото получих възможност да творя.

Ако светът свърши утре, ще бъдеш ли доволен от постигнатото с In Flames? Би ли променил нещо?

Не бих променил нищо! Аз съм голям късметлия, защото работя с най-добрите хора, които мога да си представя. Занимавам се с това, което обичам най-силно от всичко и не ми се налага да работя нещо странично. Всичко, което сме създали заедно – всяка песен, всеки концерт, всичко, което води до настоящия момент и разговора ми с теб – са неща, които са ме направили човека, който съм. Благодарен съм за това.

« Обратно
Коментари   Коментирай!
от Стако
Бьорн си го каза добре. Много готино интервю! Може и на мен Siren Charms да не ми допада напълно, но въпроса е, че са честни с музиката която правят. И не искам да казвам "или поне така твърдят" в типичния български навик. In Flames We Trust!

Впрочем, някой да вземе да им каже тоя комикс Jester's Curse да го пуснат и у нас. Или поне в апстора, щото доставката е фъкинг 70 лева!

Замислям се върху това, което каза Бьорн - "... важното е самата мелодия да е силна, а не какъв инструмент я изпълнява..." - нова перспектива за слушане на върпосния албум, не съм я прилагал тук, може би там греша.

Само едно ме притесни - щом Epic не им налагат промени, значи Андерс сам ги твори тез прически. Това е голямото притеснение за мен. :D

Също така, поздравления за последния въпрос - много доър избор за завършек. :)
от Антон
Нямам търпение да го чуя!

www.metal-world.info © 2003 - 2024
Изработка на уеб сайт